Беше един хубав слънчев ден . Сред първите в тази закъсняла пролет в южния ни град. Имаше концерт, последния от трите традиционни по това време на танцовите ни състави и залата се изпълни с хора.
На пръв поглед всичко си е нормално – родителите, роднини, познати и приятели бяха дошли да видят танците и да се забавляват. Имаше много ръкопляскания. Децата се раздадоха, постараха се да изпълнят указанията на ръководителите си.
Но видях и друго. Видях малки дечица с оскъдно облекло. Видях как тези дечица зад сцената гледат с възхищение танцуващите каки и имитират всяко движение. Видях как тези пораснали момичета, също прилично разголени изпълняват танци със сексуален подтекст. Видях как всеки танц може да се свърже с реалния живот.
Нямам нищо против тези групи и не съм някакъв моралист,но в съзнанието ми премина мисълта, колко лесно тази неписана граница може да бъде премината. Тук всичко зависи от ръководителите. Виждате как със своите действия, дори несъзнателни те могат да променят съдбите на доста деца. В тях децата са намерили своите загубени авторитети.
Първото, което грабва вниманието ми е числеността им. Всяка година бройката им се увеличава. И трите групи доближават и надминават числото 100. Във тях има различни подгрупи със свои имена. Можем да твърдим, че всъщност групите са 20 или 30, защото всеки от тях си е автономна единица.
И въпреки, че всеки ръководител си има по-няколко асистенти, справянето с такава група става все по-трудна задача. Представете си, че танците се превръщат в мода и ролята на тези хора става все по-голяма.
Ако тази бройка се умножи за територията на страната ни бройката може би е 50-100 хиляди. Всяко трето момиче в България танцува в подобна група. Както може би всяко трето момче тренира футбол.
Родителите записват децата си и въпреки, че част от тях се водят към читалищата, те плащат суми от порядъка на 20 лева месечно. Отделно са разходите за състезания и за костюми. Това показва, че те разбират ролята на групите в живота на децата им.Някои общини помагат, но тази помощ е символична.
Сега се питате защо ги изписах всичките тези цифри. Това са един процент от децата на България, които участват в това начинание, процент, който непрекъснато се увеличава. И за тези деца са останали единствените авторитети в лицето на техните ръководители. Училището отдавна е загубило битката .
Преди една година бях написал, че тези хора са последната преграда пред настъпващия хаос. И сега съм убеден в това. Тези групи помогнаха на обществото и на част от децата да осмислят свободното си време. Те промениха тези деца. Представете си каква е алтернативата. Няма такава, освен стоенето в интернет и улицата, само тук нещата се получават доброволно.
Ролята е двустранна и групите и техните ръководители променят и унифицират обществото, създавайки държава пълна с танцьорки, моделирайки определено поведение. И си мисля, че родителите трябва да се замислят и върху това, колко голямо е въздействието и копирането на поведение в тази крехка възраст.
И както създаването на дисциплина , работа в екип и увереност в себе си, групите могат да въздействат и по-друг доста негативен начин. И задружността може да премине в арогантност и неприемане на чуждото мнение, а поведението на сцената лесно може да се превърне в образ за подражание и извън групите.