Виртуалния свят бил малък и гаден червей, който непрекъснато се промъква в живота ни и изяжда времето ни ? Виртуалното създава илюзии? Дали наистина е така. Дали наистина мрежата е виновна ?
Не е ли тя само проводник на нашите желания ? Не прави ли тя възможно разкриването на нашите мечти, които не бихме се осмелили да изразим директно в онзи така наречен истински свят ? Защо онзи трябва да е истинския, а другия не ? Кой определя кое е истинско и кое не ?
Нали знаете, че човек се превръща в това което върши и прави. Като нищо ще си повярва, че е точно образът, който е изградил във виртуалното пространство . Ако то се превърне в убежище, какво му е лошото на това ? Ако човека се чувства добре там, ако е полезен, ако е намерил своето място, защо пък не ?
Не изместваме ли малко нещата като обвиняваме виртуалното за нашите проблеми. Една безжизнена среда от виртуални електрони. Не е ли виртуалността една среда с ниско съпротивление. Не може ли тя да се превърне в един проводник, един създател на успехи. Не може ли тя да даде началния тласък. Няма ли успехите там да се прехвърлят и в другото, реалното място. Успехът си е успех, независимо, къде се постига.
Бягството понякога е необходимост, защото виртуалността се е превърнала в телепорт в света на неговите приятели, изчезнали реално от живота му. Тя може да го телепортира в света на себеподобните му, а реалността няма как да го прави толкова често, колкото му се иска. Тя създава нови светове, нови отношения, несъществуващи в реалното, не можещи да съществуват там.
Какво по-голямо предимство от това да разбереш какво иска другия срещу теб. В реалния свят може и никога да не се стигне до там . Това са неговите фантазии, желания, може изобщо да не е направил и крачка в реализацията им, но са си негови. Измислените образи не са патент само на виртуалното пространство, измислени герои имаме и в реалния свят.
Виртуалната скорост е зашеметителна, още преди ситуацията ти влизаш с бонус в комуникационния канал, информационния поток прелива и виртуалното също носи реки със знаци. Не може да си сигурен в истинността, реалното и невербалното тук печелят, но пак ще повторя виртуалното дава информация за желанията.
Къде можете да съберете хиляди в една социална мрежа, да споделяте, да изразявате позиция, да убеждавате. Такава трибуна няма да получите в реална обстановка. И всичко зависи от вас, ако имате какво да кажете ще бъдете чути и идеите ви ще се разпространят светкавично.
Поредната зависимост се заформяла, няма да е първата, нито последната, пък и не е чак толкова страшна, ако я сравним с другите. Проблемите са си там и ще ги има дори виртуалното да изчезне, да се изпари. Този свят без положителните емоции от виртуалното, реалния няма ли да ви изглежда едновременно по-сив и нереален ?
Какво от това, че ще избягате от виртуалното, това гаранция ли е, че ще си решите проблемите ? Гаранция ли е, че ей сега на момента започвате и решавате всичко изведнъж ?
Ще кажете, че виртуалното отлага решението, аз мога да изброя много други съвсем реални самозаблуди, нямащи нищо общо с виртуалното. И съм сигурен, че ако страхът живее във вас, той ще си намери своята измамна среда, дори виртуалното да изчезне вдън земя.
Така, че нека да погледнем от друг ъгъл – къде другаде ще намерите такава среда с ниско съпротивление. Ако някъде можете да започнете промяната с възможно най-малко препятствия, да бъдете директни, забавни и каквито си пожелаете, да пробвате какво ще стане – това е мястото.
Представете си , че сте започнали нещо във виртуалното и сте го продължили в реалността. Казват, че първата крачка е най-трудна и повечето от нас не я правят, а от там започва всичко, от една малка стъпка. Ето ви формулата – направете крачка във виртуалното и я довършете в реалния свят. Какво ще кажете за това, възползвайте се от предимствата и на двете среди и бъдете щастливи, където и да се намирате.