20 години са огромен период от време. В главите на хората времето тече по-различен начин. Всичко се трупа, разбърква и подрежда в странни последователности. Групите се създават и обстоятелствата връщат спомени. Спомените връщат състояния.
Сега сме само 2012 и времето е пред вас. Мислете хубаво в този момент, за да не ви се налага да разсъждавате в черно след 20 години. А най-добре не му мислете много, а се пуснете по-течението за да не съжалявате в онази 2032, която ще се появи много бързо на хоризонта.
Хората трудно променят мозъците си. Ако намерите машина на времето и се прехвърлите в 2032 за да отидете на среща на Випуск 2012 ще видите как нещата са променени и не съвсем.
Ще видите онези веселяци от 2012, душата на компанията, да се забавляват по-същия начин, както са го правили и преди 20 години. Характерите се изграждат и след определен момент само разтърсващи събития може да ги изведат от създаденото равновесие.
Промените в живота им ще са значими, в онзи момент вече ще имат по едно или две деца, които ще ходят на училище. В главите им ще се въртят хиляди мисли, свързани със семейството и работата им.И въпреки това те ще са си същите, със същите страхове, времето ще ги е направило по-предпазливи, ще е разбило доста от мечтите им или ще ги е реализирало.
Промените ще са ги захвърлили в далечни посоки, но въпреки всичко ще се връщат чинно през 5 години за да си припомнят онези безгрижни дни в училище. Нещо ги свързва, имат общи спомени и преживявания.
Част от тях ще съжаляват, че не са включили във веселбата и са изпуснали да опознаят съучениците си, че не са участвали. Там те ще се чувстват попаднали в свят, който е можело да бъде техен, но не е станал. Времето е отминало и не може да се върне.
Други ще го правят по-задължение или ще идват за да избягат от нещо, търсейки спасение, което няма да намерят. Сякаш напук ще се връщат само хубавите спомени и ще правят картинката пред очите им още по-черна.
Трети ще идват за да изпуснат напрежението, още една вечер за забавление, ще се върнат в старите времена, които сега не могат да си позволят. За да се припомнят какви са били и да покажат на себе си, че още могат да бъдат онези отпреди 20 години.
Младостта не е период от живота, а състояние на духа. Хората остаряват като опустошават идеалите си и надрастват съзнанието за младостта. Годините сбръчкват кожата, но когато се откажеш от ентусиазма се сбръчква и душата.
Всички ние сме толкова стари, колкото съмненията, страховете и отчаянието ни. За да останем млади трябва да поддържаме вярата си млада. Да поддържаме самоувереността си млада. Да поддържаме надеждата си млада.
Както го правят онези веселяци от 2012, те ще са същите и след 20 години, ще се веселят и раздават като за последно, защото това е начина. Защото състоянието на духа е най-важното.
Има ли надежда за останалите ? Може би точно тези срещи ще са повратната точка, която ще им припомни как лети времето и как изпуснатите шансове не се връщат. И може би точно този момент ще промени посоката и ще разтърси заспалите деца в тях.