Годината е 2012. Стигнахме най- ниското ниво на раждаемост през 1997 година и в момента това дъно от основните училища се пренася в Гимназиите. Все по-често не се реализират заявените паралелки, а друга част от тях остават на санитарния минимум.
Числата говорят сами по-себе си. В предишните няколко години в ЗПГ неуспяхме да направим паралелки след 8 клас, обединявахме други професии в един клас. Тази година за първи път не направихме и паралелка след 7 клас.
Положението е подобно и в другите училища – ПТГ редовно не успява да направи паралелките си . Гимназията не успя миналата година, а тази година само в една паралелка броя на децата е максималният от 26.
Времена разделни, децата са господари на положението и изпитите губят своето значение, единственото условие е да имаш оценки различни от слаб. Учениците след 8 клас се приемат още на първо класиране, което е формално.
Учителите се страхуват за работните си места, защото една паралелка по-малко може да създаде проблеми с нормативите за доста от тях. Минаха времената, в които с лека ръка се пишеха двойки, а отсъствията отдавна не са проблем за учениците.
Всяко училище се оправя както може. Борбата за всеки ученик е безмилостна. Основните училища пишат двойки на учениците си в 7 клас за да ги задържат в училището в 8. А учителите им помагат на гимназиите, с които са в една сграда.
Гимназиите разчитат на личната агитация и вече не е странно да видите учители да обикалят кварталите и да показват предимствата на своите професии и профили. Тук се включва и твърдо говорене срещу конкурентите.
Свидетелствата се събират предварително. Агитацията продължава и след това, но връщането на документ е трудна работа. Цялата мощ се съсредоточава в разубеждаването. Ученици си променят желанията за да може паралелки за достигнат до минималния възможен брой .
Ромските представители се превръщат в желани бройки, поради голямата раждаемост. Икономическата криза възпрепятства децата от село и гимназиите предлагат безплатен превоз за да не загубят учениците.
Системата на избор на училище е толкова субективна и основния критерий става къде се пишат по-малко отсъствия и двойки и се държи по-малко на дисциплината. Разумните доводи са някъде назад, а родителите записват децата си изцяло под влиянието на познати и роднини.
От РИО се намесват като оставят едни паралелки, а други не, въпреки, че и двете не отговарят на критериите в закона. От МОМН пък създават лесни задачи за да може да има по-малко скъсани. Квесторите от гимназиите си затварят очите и дори помагат на изпитите след 7 клас.
Сега предстои поредната голяма бъркотия с новия закон. Всички ще завършват след 7 клас, но ще има междинна степен до 10 клас. Големите основни училища с обширни сгради могат да се преобразуват в такива до 10 клас и да объркат намеренията на гимназиите.