Джонатан, Даника, Ник, Диабло. Всеки от тях поема по пътя на отворения код. Те избират индивидуализираното обучение, което да ръководят сами, точно както някога е направил и Бен Франклин.
Ученето с отворен код приема, че пътят към овладяването на себе си и добрия живот може да започне отвсякъде- работа в сервиз, покер, стриптизьорство, каквото и да е.
При отворения код последователността се определя или прекратява по личен избор. Всеки срещнат човек е потенциален учител : Механици, картоиграчи, стриптизьорки, автопилоти, просто всеки.
Потър Стюард, бивш Върховен съдия, веднъж казва, че не може да дефинира порнографията, но може да я разпознае, когато я види. Отворения код е именно такова нещо. Опитите да го вкараме в официални алгоритми биха го унищожили.
Въпреки това съм длъжен да ви дам някакво приблизително определение : при образованието с отворен код преподаването е функция, а не професия. Всеки, който има какво да предложи, може да преподава.
Ученикът е този, който определя дали някой е учител, или не, това не се прави от правителството. При отворения код човек няма нужда от диплома, за да преподава, точно както е правил и Сократ. Именно тук се крие огромната разлика при отворения код. Ученикът няма да се провали, ако реши да не се учи именно от теб.
При отворения код учениците са активни инициатори. Знам, че това звучи твърде недисциплинирано, но животът извън школото е именно такъв. Човек или пише сам сценария на живота си, или се превръща в актьор в нечий чужд сценарий.
Джон Гатоу – Оръжия за масово обезличаване.