Винаги и всичко ли успявате да забележите, от това което ви заобикаля? Какво привлича вашето внимание най-често и дали именно то е това, на което трябва да обърнете внимание в точно определен момент и ситуация? А как се чувствате, когато сте затрупани с информация?
Едва ли има някой, който да каже, че тези въпроси не се отнасят до него. Невероятно трудно и почти непостижимо е да обръщаме в едно и също време еднакво внимание на всичко, особено, когато информацията ни засипва отвсякъде. Така че какво правим в тези случаи?
Доказано е по научен път, че целта на доброто мислене е яснотата, точността и изчерпателността, но най-големият враг на доброто мислене е объркването. Такава е и тезата на Едуард де Боно – автор на книгата „Шестте рамки на мислене”, издадена на български език от издателство Locus Publishing.
„Объркването е най-големият враг на доброто мислене. За съжаление обаче, колкото по-активно работи умът, толкова по-голям е рискът от объркване… Объркването произтича от стремежа да направим всичко наведнъж. Когато умът се опитва да прави всичко наведнъж, като краен резултат той свършва изцяло само едно, а всичко останало половинчато.”
За работещите хора това е проблем – за резултатите от конкретно възложена на тях задача, за месечните и годишните им възнаграждения, за авторитета им и публичния им образ във фирмата.
„Мислещите рамки” на Едуард де Боно всъщност са техники, с чиято помощ възприемаме информацията от заобикалящата ни среда, така че това да бъде по-полезно за нас и за околните. Де Боно казва, че те са простичко средство за преживяване и възприемане на информацията. В началото на процеса на възприемане е нашето внимание.
Една от мислещите рамки, например е Триъгълната рамка. Нейното предназначение е да очертае целта, която следва да имаме, когато работим с някаква информация. И тъй като триъгълникът има 3 върха, всеки един от тях има своето име:
1. Първи връх: КАКВО, или каква е целта на нашето търсене и анализ на информацията?
2. Втори връх: ЗАЩО, или защо ни е нужна тази информация, какво влияние очакваме?
3. Трети връх: КЪДЕ, или къде следва да търсим тази информация?
Какво печелим, когато използваме Триъгълната мислеща рамка? Печелим много. Осмисляме целта на работа с информация, ставаме по-ясни, по-целенасочени, т.е. ограничаваме възможността да се объркваме. Страхотен ефект, нали?
В „Шестте мислещи рамки” ще намерите още и техниките, с които:
* ставаме по-точни в обработката на информацията (Кръглата мислеща рамка);
* оформяме нашата лична гледна точка по отношение на информацията (Квадратната мислеща рамка);
* разбираме какъв е собствения ни личен интерес по отношение на информацията (Рамката на сърцето);
* обобщаваме стойността на информацията за себе си (Рамката на ромба);
* извеждаме личните крайни изводи за резултата от работа с определена информация.
Както виждате, „Шестте рамки на мислене” е едно оригинално, полезно и по-малко срещано у нас четиво.
Какви са ползите от „Шестте рамки на мислене”
Ако прочетете тази книга, вие ще получите две големи ползи, към които искаме да ви насочим:
Първо, живеем заобиколени от информация. Но стойността, точността, интересът към информацията е строго индивидуален. „Шестте рамки на мислене” ви научава как да осъзнаете и разберете коя информация е по-стойностна, по-точна, по-интересна за вас.
Второ, шестте мислещи рамки (това са всъщност шест различни геометрични фигури) подготвят ума ви да забелязва различните аспекти на информацията. Те са една проста, но ефективна „легенда” за насочване на вниманието.
За съжаление учебни заведения, които ние българите посещаваме, не ни учат на изкуството да насочваме вниманието и да контролираме информационния поток, няма. Ето защо приемете „Шестте рамки на мислене” за единственото по рода си училище, което ще ви научи на това изкуство.
Шестте рамки на мислене Едуард Де Боно.