Днес ходихме до Jumbo – магазин за всякакви дреболии и стоки. Можеш с часове да обикаляш рафтовете и да разглеждаш. Бяхме отишли там на разходка, но който влезе там няма начин да излезе без да си е купил нещо.
Имат проста и ефективна стратегия – залагат на ниските цени и на огромното разнообразие. Като гледаш всичките натрупани стоки в този магазин и се чудиш как е възможно всичко тук да се изкупува и на кому е потребно.
Той е единствения останал от големия МОЛ на границата. Магазините за дрехи отдавна затвориха в разгара на кризата. Но Jumbo оцелява използвайки тази изкусителна тактика с невероятно евтините цени. Дори да не ти са нужни, си казваш, че за тези 99 евроцента си направил невероятна сделка.
Обикаляш щандовете и се спираш пред такива дреболии. Накрая си напълнил кошницата с тях. Имаш приятното усещане, че си направил сделката на века. Част от покупките сигурно няма да използваш никога.
Замислих се кой измисля всичко това. Някакви малки проблеми стават причината за изобретяването на тези малки полезни предмети, улесняващи живота на хората. Как ли става всичко, случайно ли става или всичко е в резултат от целенасочената работа на фирми изобретатели.
Улесняваме си живота, тези малки предмети и всички изобретения, машините навлизат навсякъде, хората натискат някакви копчета и не се налага да мислят повече. Всякакъв допир и усложнения се избягват. Хората имат все повече време и какво правят с него.
Телевизия, интернет, компютри, социални мрежи. Повече време загубено и пропиляно в изживяването на виртуални светове, виртуални приятелства, виртуален живот. Свят на вещите – ние губим времето спечелено от работата на машините, в опит да сдобием с все повече машини, една непрекъсната замяна.
Така работи системата – непрекъсната замяна, на стоки , желания, хора. Постоянството се смята за скучно. Разнообразието е великия победител. Само, че къде кой му е нужно всичко това.
Ние имаме нужда от много малко истински неща и те никога не са свързани с материалното. Хората се нуждаят от истински отношения с другите хора и от истински занимания, в които се чувстват полезни и това им е достатъчно.
Дори самата разходка до този магазин беше само повод. Комуникацията и разговорите ,приятната компания, са истинската причина за това пътуване, а не придобиването на всякакви дрънкулки, улесняващи живота ни.