Годината започна с мъдри мисли. Те винаги звучат прекрасно, всички се съгласяваме с тях и после ги забравяме и никога не ги спазваме. Започнахме и с нов вид звънец, който прерасна в една система за музикално образование.
Отнякъде се появи конкурс за любовно писмо и публикувахме доста писма на велики личности за да видим, че и те са обичали.Искахме други да напишат подобни, но така и не се намериха много смелчаци. Да показваш любовта си пред всички се оказа сложно нещо.
Писахме постоянно са различното образование и за възможната промяна. Прекалено много реформи имат за цел да превърнат образованието в независимо от учителя. Най-успешните системи в света разчитат на обратния подход – те инвестират в учителите. Промяната на думи е лесна, но за да се случи са нужни доста усилия.
Писахме и за това колко много са пътищата за да предадем себе си по-много начини.. Става бавно, постепенно, има много причини, предаваме се невидимо, поносимо и затова всичко е толкова изненадващо. Страхът ни държи в капан и трудно се излиза от него. Системата ни превръща в администратори и ние се съгласяваме с това.
Прочетохме много книги и ги преразказахме, установихме, че в общи линии всички повтарят едно и също, по техния си начин. Няма друг начин и реалния живот го показва.
Каквито и да са методите, те винаги включват емоциите и енергичния ентусиазъм в отношенията. За да запалиш искра трябва да я имаш преди това във себе си, да насочваш и показваш пътя и да предизвикаш участие.
Хората възприемат по-добре решението, в което имат лично участие и ангажираност, откривайки логичната загриженост и говорейки за това печелиш доверието им.
Публикувахме отново доста произведения на учениците. Таланта си е талант и колкото повече го използваш, толкова повече израства и се оформя. Философията беше широко застъпена и там резултатите бяха доста добри . А конкурсите и олимпиадите са си една отлична тренировка и голям мотиватор.
Тези писания могат да ни покажат, да открехнат вратата към света на младите и техния начин на мислене. А той не е толкова различен от нашия, по разчупен е , по-всеобхватен и освободен от догми. И поради това въображението им работи усилено.
Годината на 55 годишнината на училището беше причината за много инициативи, нямаше как да не бъдат отразени. Доста неща се случиха благодарение на някои хора, които се раздадоха през тази година. Имаше състезания, дни на талантите. Имаше номинации и различни коледни тържества. Дори вестник и юбилейна книжка.
Рестартираната театрална група показа отново че когато се работи с желание резултатите няма как да не са налице. А веднъж като тръгнеш по този път няма връщане назад.Когато си в екип и си имаш вдъхновител даваш всичко от себе си.
Когато изградиш нещо ти просто изпреварваш останалите и водиш убедително колоната както The Hopers. Голямо е влиянието на тези състави и голяма отговорност се е паднала на тях след като училището и родителите изостават и не се справят.
Усилено работихме по проекти и новият с име УСПЕХ се доближава най-близо до схемата подходяща за едно училище. Въпреки, че от документацията няма измъкване, след родилните мъки всичко навлезе в релси и първата година донесе доста добри попадения като клубове.
Доста съвети и срещи направихме заради прословутите отсъствия, борихме с тях и още се борим. Цял проект спечелихме заради тях и въпреки всичко съм скептично настроен към всичко. Борим се със следствието, а не с причините. Може би напредваме, но хората, които успяват изобщо не мислят за отсъствията, а за желанията на учениците.
Изпратихме поредния випуск и посрещнахме новия със колебливи настроения. Като, че ли ролята на училището все повече намалява и реалния живот учи. Онези буйни деца, които тормозят всички се оказват без родители, оставени на произвола на съдбата и оправящи се сами с всичко от малки.
Винаги ги има и звездите на всеки Випуск и ние писахме за тях, писахме и за онези изключителни деца, които са навсякъде и постоянно присъстват в новините за успехите в училище.
Говорихме за образователните системи в други държави и установихме, че са доста по-напред от нас. Там теорията навлиза на заден план и практическите изживявания, свързани с реалния живот са най-важните.
Опитвахме се да преодолеем стреса, по семинари, по екскурзии или във виртуалното пространство. Така и не разбрахме кой е истинския виновник. Хилядите часове в мрежата са отново следствие, а не причина.
А във виртуалния свят се случват интересни неща, за които ние не знаем и мислим за маловажни като задаването на въпроси, създаването на фeн страници и видеоклипове по разни теми.
Писахме за това колко бързо се променя света и как училищата могат да изгубят сегашните си позиции и колко силно зависят от учениците, което води да изкривяване на системата.
Ако трябва да съберем две и двеста има повече пътища, по които човек може да тръгне, за да стигне там, където иска или където трябва. Пътища, по които понякога става ясно, че единственото важно нещо е да се върви напред, а всичко останало – целта, нейното постигане, успехът – е просто суета.
Ето и малко съвети за да направите от 2013 една успешна година за вас.