Знаем всичко, информацията блика от всички страни, няма нищо ново за научаване. Така си мислим често и затова изненадата ни е голяма когато разберем, че правим неща, който официално отричаме.
Това му е хубавото на едно обучение. То е успешно когато те накара да се размислиш . Не можем да измислим топлата вода, но когато се стигне до практическото приложение тогава възникват проблемите.
Какво разбрахме от това обучение. Доста неща. От това, че не познаваме колегите си. До това, че шаблоните и стереотипите са всесилни и проникват в нас през разни задни вратички. Потайно и постепенно. После е трудно да ги преборим .
Разбрахме, че всеки се притеснява и не обича да отваря душата си в публичното пространство. Там, където може да срещне упреци. Там на светло пред светлините на прожекторите.
Разбрахме, че всички искаме да бъдем добри и да постъпваме по правилния начин. И в един момент разбираме, че сме безсилни да го правим, защото когато някой реши да ни провали, ще го направи и ние няма как да го спрем.
Разбрахме, че използваме заучени фрази. Те са в нас, защото ни създават предимство. Помагат ни да овладяваме временно положението. Спираме нападението и се браним в окопите. Една ситуация от която никой не печели.
Разбрахме, че трябва да даваме пример и да преодоляваме стереотипите си за да спечелим доверие. Доста трудно е да заменим думичката ТИ с АЗ. Доста трудно е да покажем, че нещо ни е наранило. Доста трудно е да избягаме от обвиненията и желанието да прехвърлим топката в другата половина на игрището.
И друго разбрахме. Взаимодействието създава добавена стойност. Комуникацията ражда идеи и променя средата. Самата обстановка и разположение въздейства. Неформалното общуване премахва бариери.
Най-лесния начин на преподаваш е да се превърнеш в модератор.Да пуснеш кукичката и да оставиш другите да продължат след това. Твоята роля изисква да се включваш и да променяш посоката, когато тя не отговаря на посланието ти.
Накрая не получихме отговори и правила. Зададохме си много въпроси. Всеки сам може да се пробва да ги измисли. Няма универсални такива. Включването в процеса помага. Емпатията, разбирането на другия и играта също.