Преди време нашето поведение като учители беше, най-меко казано, реактивно. На педагогическите съвети прекарвахме голяма част от времето в разглеждане на проблемите ОТВЪН взаимно се обвинявахме, търсехме вина в районните инспекторати или в родителите.
Оплаквахме се, че децата, които родителите ни изпращат, нямат нагласа за учене.Недоволствахме, че родителите не ценят образованието, че не получавахме подкрепата на общината/държавата/ в нашата трудна професия.
Мърморехме как обществото вече всичко позволява, колко неуважително и невъзпитано е поведението на учениците – някои даже не можеха да се научат да четат.
Мисля, че на тези педагогически срещи нищо конструктивно не се случваше. Когато започнахме да работим със седемте принципа, осъзнахме, че освен обсъждането на неща от нашия кръг на загриженост, има и ред други, които можем да направим .
Да насочим вниманието си към онова, което можем да променим , да се занимаваме с децата, които посещават училището като ги изслушваме и се съобразяваме с техните потребности, вместо да се оплакваме от тези, които отсъстват. Можехме по-ясно да формулираме какво искаме децата да научат.
Можехме като училище да се споразумеем по въпроса за дисциплината в класната стая. Можехме да имаме повече вяра в бъдещето. Можехме да признаем, че вероятно ние не виждаме цялостната картина зад стените на училището.
Вместо да си помислим, че ние сме единствените експерти, можехме да проявим скромност и да отидем при семействата и да ги попитаме от какво те имат нужда. Ръководени от новия си подход, разработихме лична мисия.
За изготвянето и отделихме достатъчно време, защото искахме тя да отразява потребностите и очакванията на учениците, родителите, на цялото общество. На нашите срещи канехме родители, ученици, бизнесмени в продължение на една година всяка седмица.
Питахме ги какво трябва да продължим да правим в тази посока, какво ново да започнем, какво трябва да спрем да правим. Обратната информация беше специфична, заредена с нови идеи и ни помагаше да променим подхода.
Родителите искаха децата им да бъдат отговорни и ясно да могат да формулират целите си, а не да ги занимаваме с незначителни неща. Те искаха от нас да бъдем по-внимателни и да не прехвърляме проблемите си върху децата им. Те искаха да имат повече контакти с учителите и затова поставихме телефон на бюрото на всеки учител.
За да се подобри съвместната работа педагогическия съвет реши всички часове за консултации и подготовка на учителите да са по едно и също време през деня. Сега учителите по природни науки и история може да извикат родителите на някой ученик и да се срещнат с тях заедно.
Започнахме да се вслушваме в тревогите на учениците, относно образованието. Направихме промени, които позволиха на учениците да учат в собствено темпо. За тези, който не успяват да научат материала се отпуска допълнително време и чак тогава се проверяват знанията им .
Позволявахме им да защитят знанията си по друг начин – вместо писмен тест те можеха да защитят знанията си в друга форма, примерно с нагледни материали, с примери от реалния свят. Стандартните тестове не са гаранция за научен материал.
На педагогически съвет решихме, че ние също имаме нужда от прилагането на по малко начини за осъществяване на контрол.Присъствието на събрания стана доброволно. Очевидно не всеки има желание да присъства на някое заседание, но ние спряхме да обсъждаме отсъстващите и продължахме да работим с останалите.
Другите или се появяваха и тогава бяха активирани или действаха постарому, но общото състояние не се влошаваше. Работата ни се подобри от енергията и вълнението, че сме заедно е че сме оформили личната мисия на училището, която ни обединява.
Демонстрирахме нашата по-широка визия като отворихме училищната сграда за всички учители. Всеки разполагаше с ключ, с който можеше да отвори всяка от вратите. Това издигна нивото на доверие. Оставихме отключена стаята с копирната машина и всеки можеше да прави колкото копия си поиска.
Всяка година администрацията инициира споразумения с учителите от типа Печеля-Печелиш вместо да ги оценява. Като част от този процес учителят трябва да изпълни определена дейност в училището в съответствие с разпоредбите.
В замяна ние се обръщаме към него и го питаме да си даде предложения за промени. Питаме как може да направим работата му в училище по-стойностна.Примерно учителите отговорят така – в свободните си часове искам да направя модел на космически кораб. За целта имам нужда от финансова подкрепа. Всяка година се прави проверка дали са спазени обещанията и от двете страни.
Сега педагогическия състав сам следи и отчита напредъка и работата си. Преди задачите за качеството се спускаха само отгоре. Сега всеки учител е инициатор на промяната и определят как да се усъвършенстват.
Да живеем според седемте навика – Стивън Кови