Странно преживяване имахме в тези два дни – бяхме поклонници. Едновременно театрални и духовни. Благодарение на неделното училище се запознахме с едно друго лице на църквата. Това, което рядко се вижда, а би трябвало да се превърне в нейна реклама.
Благодарение на едно от момичетата в групата и един от преподавателите в неделното училище се получи странна симбиоза. С помощта на познанства започнали в летните лагери в един манастир, град Гоце Делчев имаше възможността да се наслади на талантливата игра на учениците от „Тийнкомеди”.
Беше странно гмуркане в неизвестното. Никой нямаше и представа как ще протече всичко. Госпожа Дзимбова беше направила няколко уточняващи срещи със преподавателя в неделното училище Светослав Костарев и беше разяснила положението, „Тийнкомеди” можеше да се появи на гоцеделчевска сцена само ако някой поеме разходите за пътуването ни дотам.
Единствения човек който можеше да уточни нещата, беше Дядо Натанаил – неврокопският митрополит. А той беше зает около избирането на нов патриарх. Все пак накрая получихме радостната новина, че имаме разрешението и програмата е уточнена. Господин Костарев се беше погрижил за всичко и с помощта на познатите си по линия на църквата имахме дата и резервирана зала в Гоце Делчев.
Уреден беше и престоя ни в манастира „Свети Георги” в Хаджидимово, а пътуването се поемаше от църквата. Влязохме в тяхната поклонническа програма, а община Гоце Делчев ни включи в техния културен афиш.
В петък след шестия учебен час, въпреки малкото закъснение на автобуса, натоварихме всичко необходимо за декорите и почти препълнихме багажното отделение на буса. Очаквахме студено време, а от Сандански ни изпрати типичното пролетно слънце. Започна изкачването на стръмните баири към Папасчаир.
По време на пътуването разбрахме и каква ще бъде нашата програма. Разбрахме и това, че сме се превърнали в двойни поклонници. От неделното училище с нас пътуваха няколко жени, които щяха да се включат след това в сценария.
Нашият нов приятел Светослав Костарев започна да ни запознава с нещата, които ни предстоят, и успя да ни впечатли с йерархията в църквата и задължителното целуването на ръката на висшите духовници.
В Гоце Делчев ни посрещна студен вятър и дъжд, бързо разтоварихме всичко и подготовката започна. Нямаше време и за пълна репетиция затова се наблегна на трудните детайли в общите сцени, защото там се изисква голяма съгласуваност .
И както обикновено – при всяка репетиция до последно възникваха нови идеи, които бързо се вмъкваха в сценария. Емоцията в Гоце Делчев създаде една глава с праз, идея, възникнала предния ден и променила развоя на играта тази вечер.
В Гоце Делчев се появи втората свръзка – Валентин Атанасов, също възпитаник на летните лагери към манастира в Хаджидимово. Сега отговорник за образованието в община Гоце Делчев. Интересна организация от доброволци е създадена в този край, предимно от млади хора. Тези младежи бяха обиколили училищата в Гоце Делчев и бяха разгласили новината, че пиесата „СТОП” ще се играе и в техния град.
Те се появиха и „Тийнкомеди” не успя да довърши репетицията си. Идеята беше доброволците да се запознаят с актьорите. Не им беше необходимо много време – няколко реплики между тях и атмосферата беше разчупена. Създадените екипи от доброволци и актьори бързо се превърнаха в домакините на вечерта, започвайки да посрещат публиката за вечерта.
Страховете, че ще се играе пред полупразна зала, постепенно започнаха да се разсейват и накрая хората / предимно младежи/ се оказаха повече, отколкото при представлението в Благоевград. Публика зажадняла за театър. Публика, успяла да предразположи „Тийнкомеди” да покажат най-доброто от себе си. Публика, отблагодаряваща се с чести аплодисменти, вдъхващи увереност и спокойствие в актьорите.
Краят беше трогателен – с много снимки, сълзи сред театралите и дълго изпращане от новите приятели от Гоце Делчев. Изпращане, изпълнено с много младежки закачки и размяна на координати. Отново автобус, емоции, бърборене, а навън, в нощта ни очакваше „Свети Георги”.
Един от монасите ни помогна да разпределим в стаите на хотелската част на манастира. Сега разбрахме ролята на жените пътували с нас. Заедно с монасите те се бяха погрижили за вечерята.
Малко, но от сърце – вкусен боб, салата, сирене и малко сладки допълваха трапезата. Тук нашето духовно поклонничество и запознаване с живота в манастира продължи – един от монасите благослови трапезата, а преди да напуснем пак благодарихме на Бог за успешния ден и предоставената ни храна.
На следващата сутрин денят ни започна с посещение в църквата, където ни разказаха за историята на манастира. Запалихме свещички за здраве и децата получиха инструкции къде за какво се пали свещ. Накрая се появи и дядо Натанаил, които ни благослови и каза няколко думи , като основното беше да запазим традициите и да се пазим от ефектите на глобализацията, която ни превръща в дърво без корени. Сбогувахме се с него с прощална снимка.
Отбихме се на автогарата и хапнахме по няколко вкусни банички с боза. Странна и мила гледка бяхме – захапали банички, боза в ръка, усмихнати, щастливи, а хората ни оглеждаха… Как ли изглеждахме в техните очи ?
Малките градове сякаш пазят оня дух на уредените времена от миналото. Пътят ни продължи към Банско, където се включи следващата връзка от веригата на общите познати от летните лагери – Георги Филипов. Гидът ни беше от село Баня и с негова помощ разбрахме легендата и други интересни неща за църквата в Банско и за практичните банскалии, поставили полумесец до кръста и така спасили църквата си.
Последната точка от пътешествието беше село Баня с неговите топли извори. С Римската и турската баня , реставрирани по европейски проекти и отворени специално заради нас. С музея, разположен в сградата на пенсионерския клуб.
Всичко завърши отново с обяд, заплатен от нашите домакини, които не ни оставиха дори за миг без внимание. Идеята, че някой може да се погрижи за нас, без да иска нищо в замяна, ни стресна и дълго време се чудехме как да я възприемем. Те направиха възможна нашата изява, погрижиха се за нашето пътуване и нощувка и ни позволиха да надникнем в техния свят.
Ако има стратегия, която може да помогне на църквата да си върне загубените позиции в обществото, то тези поклоннически пътувания са една добра идея. Позволи на някого да те опознае, да се докосне до твоя свят, разкажи му за себе си и го остави да реши какво да прави след това с цялата тази информация.
Ако покажеш отдаденост и морал, ако покажеш система за взаимопомощ, ако бъдеш пример чрез безвъзмездно даряване на внимание, ако влизаш в домовете на хората и решаваш проблемите им, ако разбираш нуждите им. То няма как да не ти отвърнат със същото. Възпитанието е сложно дело и примерът е единственият модел за подражание, реалната действеност също.
Така завършва разказа ни за една друга и малко позната страна на църквата. Историята на едно поклонничество и на една невидима промяна. Там, където един летен лагер може да създава мрежа от заредени с вяра хора, борещи се за душите на хората.