Настроенията ни съвсем естествено се зараждат и отминават. Така и трябва да е. Но определени модели на мислене могат да превърнат кратките спадове в жизнеността или емоционалното ни благополучие в продължителни периоди на тревожност, стрес, нещастие и умора. Един кратък момент на тъга, гняв или тревога може да прерасне в „лошо настроение“, което да помрачи целия ви ден, седмица и дори по-продължителен период.
Когато се почувствате нещастни, съвсем естествено започвате да мислите как да се справите с проблема, тоест със самото усещане за нещастие. Опитвате се да определите какво ви прави нещастни и търсите решение. Така обаче лесно изваждате на повърхността стари проблеми и си създавате допълнителни грижи. Настроението ви се влошава още повече. Не след дълго започвате да се чувствате зле за това, че не съумявате да се разведрите.
Ние се озоваваме в тези плаващи пясъци на емоциите, защото душевното ни състояние е тясно свързано с паметта. Умът непрекъснато претърсва паметта за спомени, които са съзвучни с настоящото ни емоционално състояние. Ако се почувстваме застрашени например, умът ни моментално изравя спомени за минали моменти, когато сме били в опасност, за да можем въз основа на подобията да открием път за бягство. Това се осъществява мигновено, преди дори да го осъзнаем, и е едно от основните човешки умения за оцеляване, усъвършенствано в хода на милиони години еволюция. Механизмът му е безотказен и е почти невъзможно да го спрем.
Същото важи и за нещастието, тревожността и стреса. Нормално е да се почувстваме малко нещастни от време на време, но понякога няколко тъжни мисли могат да отприщят порой от нещастни спомени, негативни емоции и сурово самоосъждане. Без да усетим, ще отровим следващите си часове и дори дни с негативни самокритични мисли, като: „Какво не е наред с мен?“, „Животът ми е хаос. Какво ще се случи, когато другите разберат колко безполезен съм всъщност?“.
Връщайки се в онзи контекст, сте подтикнали ума си да възпроизведе множество спомени, свързани с това място. Но не само местата имат способността да пробуждат спомените. Светът е пълен с подобни катализатори.
По същия начин настроението ни може да послужи за вътрешен контекст със същата пробуждаща сила както любимо място от детството или любима мелодия. Мигновен изблик на тъга, разочарование или тревога е в състояние да предизвика порой от обезпокоителни спомени, независимо от желанието ни.
Медитацията, ориентирана към осъзнатост, ще ви научи да разпознавате неприятните спомени и разрушителните мисли още при самото им зараждане. Тя ще ви напомня, че те са само спомени. Те са нещо като пропаганда – тоест нереални. Вие не сте това, което мислите или си спомняте в момента. Можете да се научите да наблюдавате как негативните мисли възникват, да ги оставяте да покръжат известно време в ума ви, а после просто да ги изпратите, докато се стопяват пред вътрешния ви взор. Така ще имате възможност да изпитате нещо необикновено и дълбоко – щастие и мир, които изпълват празнотата.
Медитацията, ориентирана към осъзнатост, помага на съзнанието ни да овладее един алтернативен начин, по който да реагира на света. Болшинството от нас познават единствено аналитичната страна на ума – тоест процеса на мислене, преценка, планиране и „претърсване“ на паметта за спомени-решения. Но умът също се осъзнава. Ние не просто мислим, ние съзнаваме, че мислим. Освен това нямаме нужда от езика като посредник между нас и света, защото можем да го възприемаме със сетивата си. Способни сме да чуем песните на птиците, да помиришем аромата на красивите цветя и да видим усмивката на лицето на любимия човек. Познаваме със сърцето, както с ума. Съзнателният опит не се изчерпва с мисленето. Съзнанието е нещо много по-мащабно и обхватно от мисленето.
Осъзнатостта оказва мощно влияние върху здравето, благополучието и щастието на практикуващия – доказват резултатите от научните изследвания, представени в настоящата книга по много достъпен начин. И тъй като осъзнатостта е практика, култивирането й е процес, който се разгръща и задълбочава с времето. Ефектът от нея е най-благотворен, ако й се посветите така, сякаш изпълнявате обет пред самия себе си. Това изисква постоянство и дисциплина, но в същото време позволява да внесете игрови елемент, непринуденост и лекота – жест на неподправена доброта и състрадание към себе си. Мекота и деликатност, съчетани с постоянство и искрена посветеност, са най-характерните белези за култивирането и практикуването на осъзнатостта във всичките й разнообразни форми.
8 седмичната програма е посветена на освобождаването ни от автопилота, на който сме предоставили твърде голяма власт, на пробуждането на сетивата и усещанията на тялото, на изкуството да сменяме перспективата, справянето с трудностите и изграждането на любящо отношение към себе си и на разбиране взаимовръзката на ежедневните дейности, поведението и настроението ни.
Да си осъзнат – означава да умееш да уловиш мига. Колко често пропускаме малките радости в живота, увлечени от бясната надпревара с времето.
Осъзнатост – Майкъл Уилямс, Дани Пенман