Всеки има свое тълкувание на този термин оценката и го използва както на него му изнася. Дали има полза от тях или само влошават нещата. Казват, че оценяват знанията на ученика, но винаги се появява субективния елемент на пристрастност.
Оценката няма как да е еднакъв показател. Тя измерва различни неща за различните класове, за различните училища, за всеки отделен ученик. Няма как тройката в силен клас и елитно училище да е равна на тройката в училище пълно с незаинтересовани младежи.
Дори ДЗИ вече не са фактор, защото преписването се превърна в професия и идеята да се заплаща за качество на образованието отново може да се изопачи при липсата на контрол.
Дори да имаме представа какво означава оценяването в доста моменти не спазваме тези правила. И влагаме субективизъм в нея. Не, че е чак толкова лошо това. Педантизмът също е вреден. Понякога положителното мнение и подкрепата за положените усилия се превръща в мощен начален тласък и стимул.
Знаем, че трябва да има критерии, ясно разграничаващи какво се оценява, знаем, че трябва да раздробим знанията на малки парченца, позволяващи създаването на ясни критерии при оценяването. Знаем, че мисловната карта ще помогне за това.
Логично е да предположим, че не оценяваме само знания. Това е само първото ниво в общата картинка. Знанията , без умения да ги приложим на практика не струват. Знаем, че трябва да свържем тази теория с практиката.
Идеята, че образованието е оценката, а не придобитите знания и умения фаворизира тестовата система. Но въпреки ,че продължаваме с тестовата система, само защото е най-лесния начин да направим тази сравнителна извадка, а има толкова други варианти като есе, портфолио,драматизация, практическо задание.
Използването на тестовете за диагностициране се пренебрегва.Формата е различна и въпросите и формата на теста също. Идеята, че обратната връзка е също толкова важна, колкото и оценката. Знаеш ли какво е нивото и къде точно е проблемът, тогава може да продължиш напред и да промениш и коригираш нещата.