Да се фокусираш върху нещо и после да се справиш с него е много по-трудно, отколкото изглежда. Основната грешка е несъсредоточаването или съсредоточаването върху прекалено обширен проблем. Целта на фокусирането е да се определят области на внимание и задачи, които могат да бъдат изпълнени.
Акцентът винаги трябва да пада върху точното фокусиране в малка област. По късно фокусът може да се разшири. Има място и за общия дух и настроение, но процесът на целенасочено и конкретно фокусиране е много важен.
Намирането на проблемите е точно толкова важно, колкото и решаването им. Много от тях са решими, след като ги дефинирате. В противен случай те предизвикват общо безпокойство и притеснение, които не могат да бъдат премахнати. Дефиниране на задачите и целите.
Фокусиране върху съществуващи и нови области на активност и ангажираност. Човек може да е вече предостатъчно зает, но с дейности от реактивен тип, в които някой друг дърпа конците, а марионетката танцува.
Фокусиране върху позитивното в ежедневието, в мисленето, в общуването със себе си, с другите и света. Можете да се съсредоточите върху щастието и удоволствието. Животът ви е даден, за да му се радвате.
Трябва да се постараете да търсите положителните страни във всяка ситуация, макар в очите им първоначално да се набиват многобройните отрицателни страни. Трябва да се гледа на проблемите и натиска като възможности.
Пътуването от хиляди километри започва с една малка стъпка – но точно в определена посока. Всяка малка стъпка следва предишната. По-добре е да направите малко, но категорично и решително, отколкото да се опитвате да постигнете много веднага и да се разочаровате от неуспеха.
Важни са фокусирането и яснотата. Човек е господар на вътрешния свят, създаван от възприятието. Могат да се поставят и изпълняват дребни задачи. Задачи са и релаксацията и „свиването на рамене” – в не по-малка степен от активните действия. Постижението не е в крайната цел, а в удоволствието от процеса. Ако направите всяко действие приятно, удоволствието лесно ще стане ваш спътник.
Смаляването на егото, така че да съвпадне със собственото пространство и да доведе до достойнство, е важна първа стъпка. Натискът , на който сами се подлагате, трябва да нараства по пътя на самоувереността, а не да се налага като калъп. Нещастния човек трябва най-напред да се вгледа в егото си. Преценката дали нещо е наистина важно или представлява заплаха да предхожда реакцията.
Като начало грижата за собственото и жизненото пространство трябва да бъде възможно най-проста. Това означава прости карти на жизненото пространство за различните области. Следващата стъпка е идентифициране на прости задачи. Такава може да бъде включването на нови дейности като средство за разширяване на собственото пространство.
Може също така да се окастрят очакванията, да се реши конкретен проблем или да се идентифицира област за промяна на възприятието. Важно е нещата да се правят едно по едно. Нерешимите проблеми не трябва да предизвикват отчаяние. Те трябва да се слагат настрана и да си ги отглеждате и преразглеждате от време на време, продължавайки нататък.
Бегачите на дълго разстояние тренират къси спринтове. Постепенно сливането на тези къси спринтове подобрява общата скорост на голямата дистанция. Може би е добре да играете ролята на добър бегач на къси разстояния и после да си почивате в своето алчно, пресилено реагиращо его. С течение на времето това става все по-лесно и може да продължава по-дълго.
Самоусъвършенстването е тежко бреме, ако трябва да се преследва непрекъснато. Ако се превърне в досада, то отрича собствената си цел. А ако се окаже по-приятно, може да се превърне в постоянен начин на живот. Този свят може да се усъвършенства чрез промяна и приспособяване. Средството за това е мисленето.
Щастието като цел – Едуард Де Боно