Хората сме доста търпеливи същества и можем да си живуркаме и да оставяме дните ни да се изнизват един след друг. Страхът наш господар и когато имаме възможност да избягаме от него го правим. Страховете ни са най-силния наш дразнител и се оставяме в положението на познатата неизгодна ситуация, но далече от страшната въображаема опасност.
Човек е способен да се приспособи към всичко. Способен е да живее като скот, в положението на животно и да изтърпи всякакви унижения. Докато надеждата е в него, докато има и най-малкия лъч за спасение. Той ще се променя, ще върши отвратителни неща за да живее.
Всеки се пречупва, всеки иска да продължи и да избяга от смъртта. И заради това е готов на всичко. Попадне ли в тази ситуация, забравя за моралните дилеми и физическото оцеляване става приоритет номер едно.
И тогава оцеляват тези, които има за какво да живеят, които имат смисъл пред себе си. Не е важно какъв е той, само трябва да го има. В момента в който той изчезне, психиката се срива и нищо не може да спре физическото падение. Душата държи тялото, а смисълът държи душата.
Онзи, който осъзнае отговорността, която носи към човешко същество, което го чака с обич, или към незавършено дело, никога не би могъл да захвърли живота си. Той знае ЗАЩОТО на своето съществуване и ще бъде способен да понесе почти всякакво КАК.
Дали не е вярна теорията, която иска да ни убеди, че човек не е нищо повече от продукт на множество условия и фактори на заобикалящата го среда, били те от биологично, психологично или социално естество? Нима човек е техен случаен продукт?
Лишен ли е човек от избор на действие, изправен пред такива обстоятелства? Всеки човек по принцип, дори при такива обстоятелства, може да реши какво ще стане от него – в интелектуално и духовно отношение. Това каква личност ще стане, е резултат от вътрешно решение, а не само от условията, в които е поставен.
На човек може да бъде отнето всичко, освен последната човешка свобода да избере своето отношение и реакция при всякакви обстоятелства, да избере своя собствен път.
Тези задачи и следователно смисълът на живота се различават както при различните хора, така и в различните моменти. Затова е невъзможно да се определи смисълът изобщо. Гръмките изявления никога не могат да бъдат отговори на въпросите за смисъла на живота. Живот не значи нищо смътно, а нещо съвсем реално и конкретно, така, както са реални и конкретни житейските задачи.
Те формират човешката участ, която е различна и уникална за всеки индивид. Един човек и една участ не могат да се сравняват с друг човек и друга участ. Нито една ситуация не се повтаря и всяка се нуждае от различно решение. Понякога човек се оказва в ситуация, която може да изисква от него сам да оформи съдбата си чрез действие.
Друг път за него е по-изгодно да използва възможността за съзерцание и по този начин да извлече полза. Понякога от човек може да се иска просто да приеме съдбата, да носи своя кръст. Всяка ситуация се различава по своята неповторимост и винаги има само един верен отговор на проблема, поставен от тази ситуация.
Човек не би трябвало да пита какъв е смисълът на живота, а по скоро да приеме, че той е запитания. Животът задава въпрос на всекиго и той може да му отговори единствено отговаряйки за своя собствен живот като поеме отговорност.
Да бъдеш човек означава винаги да си устремен към нещо или някого извън самия себе си. Колкото повече забравяш за себе си, чрез отдаване на кауза или любов към друг човек, толкова повече си човек и се самоосъществяваш.
Човек трябва да има причина да бъда щастлив. Човек не търси само благосъстояние. Смисълът е достижим въпреки страданието. Животът запазва потенциала си при всякакви условия, както и стойността на всеки човек си остава в него, защото се основава на ценностите.
Човекът в търсене на смисъл – Виктор Франкъл