Планината е място, където се изгубваш и попадаш в друг свят, сред други хора. Всеки потопил се в тази атмосфера се превръща в заклет поклонник и непрекъснато се завръща.Планината може да е страшно място, иска много, но и връща в излишък без да се скъпи.
Какво му е уникалното на това място. Може би това, че попадаш на място, където човек все още не е наложил напълно своята воля. Място, което не се съобразява с нашите прищявки и залитания и ни поставя на мястото ни, показвайки ни колко сме незначителни и безпомощни.
Затова и разликите между хората престават да съществуват. Там всички преминават на обща вълна и стават по-задружни и съпричастни. Там егоизма отстъпва и всеки се чувства част от общата група. Там всеки знае, че може да разчита на хората до него.
Това място създава характери и предразполага към борба. Планината отказва бързо и не е място за всеки. Планината отсява своите хора.Затова и няма как да се пребориш с трудностите без търпение и упоритост. Хората, които срещаме там придобиват общи характеристики и веднага се разпознават.
Когато се намираме там е нужна пълна отдаденост. Маршрутите са продължителни и ограничени. Напуснете ли зоната на сигурност всичко се променя. Колкото по-нагоре се изкачвате гледките стават все по-фантастични. Дотам се стига все по-трудно, но всяка минута оставя незаличими следи.
Планината пречиства от всякакви мисли, чувства и емоции, като изнурителните и продължителни преходи имат ефекта на продължителна медитация.В планината ще познаете своето истинско естество, ще откриете своите възможности за развитие. Победата там всеки път е опияняваща.
Планината е свобода и предлага богат избор за да стигнете до целта. Тя е последната зона, в която цивилизацията още не е победила и техническия напредък все не е гаранция за успех.Планината има своите правила и ако ги спазваме, винаги ще можем да се насладим на онова божествено сливане и докосване до създателя, което тя ни предлага.