„Всяка една монета има две лица и не можеш да подбираш коя харесваш – те са заедно; същото е в живота – ако не можеш да се оправяш с трудните моменти, няма да имаш и приятни.“
Голямото предизвикателство да бъдеш личност се състои в две неща – - да се научиш да влизаш и да се научиш да излизаш от нещата.
За да живееш истински трябва да се родиш отново, за да се родиш отново, трябва да умреш, за да умреш , трябва да се пробудиш…
Ако искаш сънищата ти да се сбъднат, то трябва да се пробудиш…
Нужна е свободата на самозависимостта, за да почувстваш любовта. Нужна е любовта за да изпиташ скръбта и загубата. Нужна е болката от загубата за да я превъзмогнеш. Нужно е да си преживял много загуби за да намериш пътя на щастието.
Според мен тези, които вярват,че щастието се състои от мигове, не са успели още да възприемат идеята, че дори трудните мигове са част от едно по-общо явление, което би могло да създаде условия, в които е възможно да бъдат щастливи.
Да откриеш нещо хубаво и в лошото, със сигурност ще ти позволи да се чувстваш добре и в трудните моменти. Не е много разумно да чакаме щастието като компенсация за цената, която сме платили чрез страданието. Не е разумно да мислим за щастието и да живеем среда, в която то възниква като облекчение след преживени трудни моменти.
Едно е да мечтаем, друго е да решим какво да правим с мечтите си. Мечтата е въображаем образ за нещо, което ни се струва привлекателно. Когато започнем да мислим за нея постоянно, то тя се превръща във фантазия. Фантазията е мечтата, която виждам наяве.
Ако изпробвам една фантазия , ако проверя дали ми е по-мярка, то тя се превръща в илюзия . Тогава би било прекрасно се превръща в толкова бих искал. Да храниш една илюзия означава да се сдобиеш с мечтания образ.
Илюзията е като семе – ако се грижиш за нея, ако я поливаш, то може тя ще се превърне в желание. Желанието е движеща сила и мотивация за всяко действие. Желанието придобива смисъл, когато съм способен да го превърна в действие.
Всичко, което правя и всичко, което реша да не правя е мотивирано от определено желание, независимо от това дали мога да го идентифицирам или не. Идеята е да предприемем действия, които съответстват на мечтите ни, превърнали се в желания.
Да изберем между две възможни действия, които в резултат от две противоречиви желания е трудна цел. Предизвикателството е не да бъдеш друг, а да бъдеш себе си. Ако си доволен от живота, вече няма значение дали имаш повече.
Имаш определено желание, искаш нещо, искаш го с цялата си душа и същество, бленуваш денем и нощем за него, добре… Вземи това, което желаеш, протегни ръка и го вземи. Поеми риск, направи всичко възможно.
Не можеш да вземеш това, което искаш… Тогава го измени… Замени го с нещо друго…Помисли.. Не, не мога. Тогава сложи КРАЙ ! Не можеш да го вземеш, не можеш да го измениш и не можеш да сложиш край – тогава ти си ИДИОТ !!! Просто не си в състояние да решиш на какво да сложиш край, но със сигурност си в състояние да решиш да не сложиш край на нещо, което смяташ за невъзможно.
Единствения начин да решим уравнението на щастието, така че резултатът да не е винаги нещастие, е да работим повече върху очакването, а не само върху действителността. Ако подобря действителността, то заедно с нея винаги се повишават и очакванията и уравнението си остава винаги отрицателно решено.
Проблемите са част от живота ни. Проблемите сами по-себе си не пораждат страдание. Ако успеем да подходим към тях с решителност и отдаденост, ако успеем да съсредоточим енергията си в търсене на решение, проблемът може да се превърне в предизвикателство. Негодуванието от несправедливостта ни отнема тази енергия.
Очакванията са опасни пречки пред изграждането на пълноценна връзка със живота.Колкото повече ги имаме, толкова по-малко от тях ще задоволим. Трябва да си способен да разпознаваш идващата промяна и да се откажеш от настойчивото желание нещо да бъде различно от това, което е.
Разрушително е да използваме създадената илюзорна представа, за да съчиним сценарий, в който животът ни е подчинен на това, което ни липсва. А благодарността към живота и това, което имаш е ключ към щастието.
Като поставим на първо място резултата, с малко късмет може да завоюваме моменти на слава. Когато даваме предимство на намеренията и когато вървим по правилния път, заменяме тези моменти с възможността да бъдем щастливи. Пътят бележи посоката, а посоката е повече от резултата.
Щастието е увереността, че се върви по-правилния път. Щастието е вътрешен мир, отреден на онзи, който знае посоката на живота си. Щастието е сигурността, че не си загубен.
Човек може да знае къде се намира, може да знае къде иска да отиде, може да разполага карта по която да се ориентира, но ако не знае накъде да поеме той е загубен. Целта е точката на пристигането, пътят е маршрутът, който трябва да бъде следван, посоката е направлението.
Без посока, няма път. Ако щастието зависеше от целите, то щеше да съвпада с моментите на постигането им. НО ако зависеше от посоката единственото нещо, което има значение е да вървим по пътя и този път да е правилния.
Всички пътища се верни, ако водят в правилната посока. Ако посоката е правилна няма значение кой път ще избера. Когато пътят съвпада със смисъла, който давам на живота си, значи съм поел по верния път.
Посоката на живота е белязана от смисъла, който всеки сам решава да даде на живота си. Не можеш да начертаеш път, който да гарантира постигането на всичките ти цели, но може да избереш път, съвпадаш с посоката, която даваш на живота ти.
Какво е щастието? Това е увереността, че вървиш в правилната посока.
А ако не знаеш накъде да тръгнеш? Ако ти е трудно да бъдеш главният герой в собствения си живот? Ако ти е нужен компас, за да откриеш вярната посока?
Тогава трябва да си отговориш на един простичък въпрос:
ЗА КАКВО ЖИВЕЕШ?
Не защо, а за какво.
Не как, а за какво.
Не с кого, а за какво.
Не от какво, а за какво.
Въпросът е личен. Не става дума да отговаряш за какво живее човек, за какво съществува човечеството, за какво са живели родителите ти, нито какъв е смисълът на живота на хората, лишени от морал.
Става въпрос за ТВОЯ ЖИВОТ.
Какъв е смисълът на твоя живот?…
Ако отговориш искрено на този въпрос, значи си открил компаса за това пътуване.
Не успееш ли да намериш смисъла на живота си, може да се случи така, че животът ти да изгуби смисъл.
„Щастието не е конкретна дестинация, а насока. Да си щастлив, означава да си в тази насока, която те кара да бъдеш щастлив.“
Човек може да се чувства щастлив, без непременно да е радостен. А и може да е радостен, без това да го прави щастлив. В зависимост от посоките има 4 групи хора с различни търсения, които може да се определят като неизчерпаеми – търсещи удоволствието, търсещи власт, търсещи мисия, търсещи трансцедентност.
Може дори да не знаеш откъде да почнеш да търсиш пътя, важното е да не спираш да го правиш. За да поемеш отговорност за щастието си, трябва да приемеш, че ти определяш неговия смисъл. Решението е мое, когато настъпи момента да реша дели да намеря смисъла на живота си в търсене на удоволствие, изпълнение на определена мисия, завоюване на власт или в усещането за безсмъртие.
Пътят на щастието – Хорхе Букай