Почти завърши проектът, който се опитваше да интегрира и да подпомага опознаването на различията. След 8 месеца можем да направим малък преглед на резултатите от цялото това грандиозно начинание.
Всичко започна като на шега – един проект написан заради парите отпускани от ЕС. Когато нещо такова се създава, то се прави такъв начин, че да се хареса на одобряващите комисии в разните министерства. И логично вътре се изписват доста неща, които са далеч от възможната им практическа реализация.
Може би, защото всичко е много далеч от самото изпълнение вътре се вкарват желанията и мислите на учителите. В такива моменти никой не мисли за практическата реализация. Като добавим и украшенията добавени от фирмата в София, която ни помагаше при кандидатстването, а те определено се бяха престарали в това отношение.
Същия проект беше отхвърлен първия път и когато почти всички го бяхме забравили се появи съобщението, че сме одобрени и ще трябва да се захващаме за работа. Измененията определено не се харесаха на някои колеги, заложените ръководители бяха редуцирани до един за дейност и след това се наложи да се иска разрешение отново да се добавят.
Първият и най-голям проблем се появи в завишената цифра на целевата група в проекта. Оказа се, че трябва да участват буквално всички влизащи в графата различни етноси в училището. Правилото, че във всяка дейност трябва да има поне 1/3 други още повече разбърка картите. А в някои от групите трябваше всички да са от малцинствата.
Определено учителите разбраха в първите няколко дни с какво се захващат и колко неизпълними са част от заложените дейности. И всеки трябваше да развива усилено въображението си и да интерпретира творчески написаното.
Отделно документацията се променяше непрекъснато и докато се напаснат нещата имаше постоянни връщания и промени на анкетни карти, присъствени списъци и др. Основния въпрос беше да се реагира бързо за да не се загуби интереса сред учениците, който и без това не беше голям.
Постепенно всички се ориентираха към правенето на всякакви практически неща – заснемане на сценки, репетиции и драматизация на приказки, заснемане на дебати и дискусии по най-различни теми. Задаването на доста въпроси от преподавателите, създаде видеоматериал за размисъл и за интерпретация. Киновечерите предизвикаха интерес и от ученици от други училища.
Въпросите към външни лица и поставянето в необичайни ситуации също допринесе за нормалното провеждане на занятията. И представителни изяви, които да събират всички на едно място – драматизации, пресъздаване на циганска сватба, караоке парти. Екскурзията накрая на всички участници в проекта -130 човека/по равно българи и малцинства/ ,заедно също си беше едно успешно опознавателно пътешествие.
И изненадващо интереса се запази – тази мултимедийна динамика се хареса на част от учениците и ги превърна в редовни участници. Списъците и разпределението по групи не пречеше на размяната на посетители. Провеждането на почти всички дейности в един ден се превърна в добра идея.
Ако някой проверител посетеше няколко поредни седмици училището във вторник след часовете можеше да установи как актьорите от видеосценката в първата седмица в следващата се превръщаха в интервюирани и участници в дебат, а накрая можеше да ги видите в ролята на готвачи на арабски ястия.
Някои участваха активно, други бяха в ролята на зрители и наблюдатели, но дори самото присъствие на събитието, изживяването на общи емоции е достатъчно за да получиш дозата от желаното въздействие. А нали това е идеята.
Дали имаше желания ефект цялата тази 8 месечна офанзива ? Определено учителите доста се постараха, определено някои деца от малцинствата получиха повече увереност в себе си и в собствените си възможности. Учителите им делегираха повече отговорности и спечелиха тяхното доверие.
Дали предразсъдъците са намалели. Може би в някои от децата. Това е сложен и продължителен процес и от двете страни. Схемите са дълбоко заложени в нас и дори накрая имаше деца, които се отказваха от екскурзията заради присъствието на другите около тях, въпреки, че не трябваше да платят дори един лев.
Едно не може да се отрече, че постоянните срещи и занимания заедно намалиха дистанцията . Страховете се преодоляват във взаимното опознаване. И бариерите почти падат в ситуации на младежка веселба и музикално и танцувално опиянение. Младите хора са еднакви в поведението и в действията си.
Универсалната среда ги прави такива, въпреки, че традициите все още са силни. Традициите са обединяващ фактор и служат като спасителен пояс от мисълта, че си част от малцинството и затова си в опасност. Непознаването на тези чужди традиции пък, понякога действа като шок и предизвиква рязко отричане в нас.
Дали похарчените пари са си стрували. Времето ще покаже, но създаването на такава среда на взаимодействие и обмяна на впечатления и преживявания е един от най-добрите начини да разбереш другите и да ги приемеш. Само собствения опит позволява това, всичко друго прилича на рубриката развален телефон, където страховете и емоциите преувеличават, преиначават и създават невярна интерпретация.