За преминаването през всички етапи на скръбта е нужно време. Не може да се премине директно от възприятието към действието, или към контакта, трябва да се премине през целия процес.
В първия момент всичко се парализира – няма възприятия, емоции, действие, получава се защитна реакция. Това е момента на отричане и неверие.Загубата се отрича, защото не знаем как да я възприемем и обработим.
След всичките опити да избегнем ситуацията, с пълна сила ни връхлита осъзнаването. Препълва ни, задушава ни емоционално и изригва навън. В плен сме на първичните емоции, погълнати от ирационална болка, неподатливи на контакт.
От морето на безкрайната болка се преминава в момента на яростта и гнева. Сърдим се буквално на всички и всичко. Яростта се появява за да предизвика определени реакции и да продължи процеса. Тя трябва да ни закотви в реалността и да ни предпази още известно време от болезнената тъга.
Преминаваме и през етапа на вината и самообвинението, търсим си всякакви причини, докато накрая потънем в океан от истинска тъга и отчаяние. Изпитваме безсилие и осъзнаваме, че нищо не можем да направим. Изпълва ни самотата. Фазата на тъгата, измъчваща тялото, изсмукваща всяка енергия. Отчаяние и скръб.
Състояние на тъга и болка, което те отдалечава, помага ти да изплачеш всичко, което трябва да се изплаче и предпазва от другите стимули, докато не си готов да ги посрещнеш. В самия край на етапа на отчаянието изпитваш нужда да дадеш нещо, започваш действия посветени на някой. Така се преобразува енергията на болката в действие.
Накрая приемаш , че нещата са се променили, нещо си е отишло безвъзвратно. И все пак си почувствал, че частици от загубеното са останали и са станали неразделна част от теб. Загубата оставя белег в теб, превъзмогва се , но не се забравя.
Никога не трябва да се прекъсваме изразяването на болката и скръбта .За да се премине през всичко това, освен време е нужно отваряне на сърцето, разрешаване на изживяването на загубата, търпение, търсене на помощ, приемане и надмогване чрез съсредоточаване към живота и живеенето.
Пътят на сълзите – Хорхе Букай