,, Отче, прости им, защото не знаят какво правят „- Исус Христос
Дали човешката мизерия е достигнал дъното на своята злоба и егоизъм? Има ли все още човек, който може да застане пред масата от хора и гордо да заяви, че в живота няма обиден нито един човек, няма прегазена нито една мравка, няма хвърлени нито един отпадък въпреки кошчето за боклук, не защото е пълен, а защото е бил понесен от мързел и безотговорност.
Дълго време мислех дали да пиша това, в последно време толкова известна тема, екологията. Чувствах, че е безполезна всяка моя написана дума късно през нощта, когато нито един от вас няма интерес да ме слуша, концентрирано да чете и най-важното от всичко, само няколко минути след като върне хартията на масата ще забрави, че нашета уникално и най-важно задължение е да бъдем хора.
Чудите се защо съм толкова песимистично настроена?
Знаете ли на колко лекции за екологията съм била, и на които съм се изправяла само срещу празни погледи и незаинтересовани хора, които на всеки пет минути поглеждат часовника?
Писна ми от говорителите на теми по екология, които след предаването отиват да запалят цигара и качвайки се в колата заминават в неизвестна посока. Доста са празни думи, правилата за това какво трябва да се направи, презентации в Пауър Пойнт, хуманитарните концерти, училищни проекти, съставени от няколко ентусиазирани настроени студенти, които след няколко години ще станат едни от нас, хората, които се разбра, че това са само лъжи, дим който е умишлено палеж, за да ни замъгли видимостта и да утеши съвестта, че все пак нещо се прави.
Не мога да живея повече с това лицемерие и тази борба за пари, което повече прилича на съвременно намушкване с нож в гърдите, отколкото на дипломация .
Поради луксозните яхти и огромните имоти на част от световното население (защото те са нищо в сравнение с нас, средната и бедната класа), трябва да се тровят невинните птици, рибите се давят в собственото си водно жилище, децата да умират от глад, а проституцията и бедността да се разпространяват като зловонна миризма във въздуха.
Всички пари, които се изразходват за огромни екопроекти, за образование на незаинтересованите граждани биха могли да спасят толкова животни, да почистят тонове вода, замърсена с петрол, да спаси света от ада, в който се превръща.
Каква е необходимостта от атомни бомби, власт и сила, когато се унищожаваме взаимно, разпръсквайки си червата и изваждайки си очите.
Всички сме еднакви, нали виждате?
В очите ви гледам моите, във вашето движение виждам движението на моето малко братче, в грижи виждам моите родители, в постоянство и амбиция се виждам.
Тогава защо да се делим и унищожаваме?
Казват, че човекът е бил най умното същество в света. Кой го е казал? Човекът. Защо не попитаме китовете, лъвове, жирафи, според тях, който е най-умният?
За какво ще ни е ума, когато нямаме съзнание. За какво ще ни е паметта, когато вместо да помним това, на което ни научили родителите ни, когато сме били малки, повече помним уроците по география, бизнес, история …
Тъй като от тях имаме полза.А за каква полза говорим? Отново старата история – пари, власт, луксозни автомобили и хвалби, хвалби и колкото е възможно повече хвалби …
Дали човекът, като най умно живо същество съществува, за да се роди, да живее и да умре по този долен и безполезен начин? Животът е нещо по-голямо, ценно…
Погледни във височините и се опитай да видиш поне една звезда в тъмното небе, дълбоко вдъхни от замърсения въздух с мирис на бензин и градски смог. Помислете за това как Земята се върти около оста си, без нито за миг да загуби контрол, защото само една секунда невнимание би била от решаващо значение за човечеството.
Би литнала във Вселената на парчета, на милиарди, малки парченца. Вярвам, че душите на всички мъртви хора, поддържат земята както и енергията и силата да продължи да се върти с надежда, че ще се роди някой, който ще отбележи проблемите и ще се бори за промени, а не само да се говори за промяна.
Не искам моите внуци да живеят в вакуумни торби, дишайки въздух от калай бутилки, искам да мога безгрижно да отворя гърдите и да събера всичкия чист въздух, който остава, нека да ги върнем обратно всички нарязани дървета, нека да го върна всичко раззеленило се, което отдавна е било превърната в асфалт, да изключа лампата при съседи, които, въпреки че не са у дома са я оставили включена, поне един ден да прекарам въпреки училищната кофата за боклук и да не видя нито един отпадък извън нея, да не се връщам у дома и мият лицето си да изцапам кърпата от кремовете на лицето ми …
Искам да се върна петстотин години назад и да живея в здравословна среда и неунищожена природа.
Късно е да бъда песимист и не съм един от хората, които приемат съдбата си, без да направи нито една стъпка ,опитвайки се да започнат промяната.
Пиша това, защото знам, че не съм сама. Нас ни има навсякъде, хората, които искат и умеят да започнат промените и които никога няма да се предадат, независимо от препятствията, пред които ще се изправят или парите, които ще блестящ пред очите.
Късно е безнадеждно да се утешава, че нямаме пари и власт, за да направим всичко по отношение на екологията.
Имаме най-важното – отворен ум и съзнание. Всичко друго ще постигнем много по-бързо, отколкото и да имаме и милиони долари.
Време е да се издигне глас, и решително да се каже не на манипулациите и унищожаването, на заслепяването и злобата. Защото светът остава в наши ръце, защото те не се грижат за нас.Всъщност не им пука дори за тях си …
Крайно време е да престанем с песимистичните нагласи и да направим всичко, което можем, за да предотвратим настъпването на времето, когато няма да ни остане нищо друго освен безнадеждно, с насълзени очи и огромно разкаяние, да виждаме сигурният край на човешкото съществуване.
Марија Јовеска, СОУ,,Димитар Влахов” Струмица, Македония
1 място в състезанието за есе в училището на тема „Късно е вече да бъдем песимисти“