Някога, много отдавна, чак във времето, когато никой от нас не е бил роден, на шепа жабчета( и тук е времето да напомня, че както във всяка друга приказка са най – силните и смели) била поставена непосилната задача да изскачат високата градска стена. Пътят бил труден, а тълпата крещяла неодобрително, всички състезатели се отказвали един след друг, само едно малко непознато никому жабче достигнало върха. Но край, драги читателю сигурно неведнъж си слушал тази приказна история, затова позволи ми да ти разкажа друга, която не знаеш, макар че си главният герой, наречена „ Песимистите обричат общия дом, Земята на гибел”.
Непрекъснато раздираме, експлоатираме и ограбваме Земята в името на живот в модерен свят, на добър жизнен стандарт, изпълнен с удобства, но ако продължаваме да рушим с такива темпове скоро всичко, което притежаваме, всичко което познаваме ще се превърне в пустиня. Затова е време да спрем сред забързаното си ежедневие, да си поемем дъх за момент и да си припомним какви щети нанасяме всекидневно на нашия единствен дом, до какво ще доведе нашето безотговорно отношение. Нима все някога Земята няма да бъде докрай изтощена, ограбена, неспособна да поддържа човешкия живот в следствие на неправилната употреба на ресурсите й?! Късно е да сме песимисти, трябва да започнем да ценим и опазваме планетата Земя, за да бъде тя все така приветлива и благодатна каквато я познаваме!
Ала знаменити читателю, навярно като типичен представител на песимистите ще кажеш, че е твърде късно да намерим решение на всички възникнали екологични проблеми, или пък, че в борбата за запазване на нашия дом, бойците са твърде малко.
Неотдавна ти припомних приказката за малкото жабче извършило подвиг. Както се досещаш то не покорява върха само благодарение на непримиримата си воля, ето че победителят бил ГЛУХ за негативните слова. Дори аз не зная всички екологични проблеми, които ни заплашват днес, но там някъде, някой е започнал да търси алтернативи като екологични хотели, слънчеви панели, турбини, кампании за почистване на замърсените площи и прочие. Ако се стараем да бъдем като познатото ни жабче, устремено към целта „ Да опазим Земята” , без да щадим усилия, използвайки всичките си знания, а ние сме способни, то всичко ще се реши от само себе си.
Всяка дестинация се достига с малки, равномерни стъпки. Сега аз съм само едно момиче с оптимистични възгледи срещу свят на негативно мислене и пасивни действия и пиша за теб тези редове с апел да заемеш ролята си на истински герой, като всички които знаем – борещи се за добри каузи. Утре ти ще си с мен и ще откриеш нов протагонист, досущ като теб и мен!
Вярвам, че в различен период, с различен мащаб винаги се случва нещо с опустошителен заряд, готово да преобърне представи. Дори не смея да мечтая, че моето ученическо съчинение ще те впечатли толкова, че да измениш своите възгледи и да се отърсиш от песимистичните мисли, ала нека бъде една крачка напред. Когато повярваш в собствените си сили, се усмихни при спомена за вече прочетените редове и ми помогни, нека заедно допишем приказката на нашия живот „ Песимистите обричат общия дом, Земята на гибел” противно на очакванията с щастлив край. Заслужава си следващите поколения да четат стойностни истории, показващи как настроението на човек може да постигне всичко, което вчера сме мислили за невъзможно!
Мария Граматикова 9б клас