Великите неща в света са много, Великите чудеса на природата, Великите географски открития и много други значими за развитието на света постижения. Какво обаче е най-великото нещо касаещо всяка личност, към какво трябва да сeстреми личността за да постигне най-желаното-щастието?
За да бъде човек удовлетворен от съществуването си и да не приема своето битие, като наказание или нерешим проблем, той трябва да се стреми да не бяга от себе си, от своите желания и намерения, от собствената си същност. Бягството от себе си е бягство от свободата, а защо му е на човек да живее, ако не е свободен да бъде себе си?
Бягайки към чуждото човек става роб, на мненията и убежденията на някого другиго. Да бягаш от себе си, означава да не обичаш личността си, а това е жестокост, пагубна за индивида. Който не обича себе си не живее щастлив живот, сякаш този човек е в нечий чужд живот изпълнен с агония и непримиримост.
Щастието е точно в обратната посока, за да е щастлив човек трябва да бяга към себе си, трябва да се стреми да опознае своята личност и да я развива, да се бори за да усъвършенства своите добродетели, по този начин ще направи съществуването си благоприятно, както за самият индивид така и за хората около него, защото когато човек се чувства добре, тогава той придава това чувство и на околните.
Бягайки към себе си обаче, човек не бива да се превръща в егоистично създание, защото егоизма, е тази първичност, която разяжда малко по-малко всички останали добродетели живеещи у човека и правещи го такъв. Егоизтичният човек постепенно загубва уменията си за общуване, а каква личност ще бъдеш ако не можеш да общуваш?
В общуването се изгражда личността, в общуването се опознава личността, но и в общуването можеш да я загубиш. Именно тук човек трябва да открие границата между своето Аз и чуждото и да съумее така да общува, че не да загуби Аз-а си, а точно обратното, да направи така че той да просперира, да израсне. Трудно е човек да се пребори с това да бъде независим от чуждият свят, да съхрани себе си, в свят в който постоянно се изисква да бъдеш някой когото не си, да преиграваш и да носиш маски.
„А лидерството и автентичният успех, изискват да правим не това, което е лесно, а това което е правилно“ – казва Буда.
Относно личността, правилно е, тя да принадлежи на себе си, да не дава на друг права върху същността си. Никак не е лесно човек да не изневери на себе си, и никога да не пренебрегва принципите и убежденията си, но той е за това роден, за да се бори, и тази борба се изразява именно в това човек, да се превърне в човекЪТ.
Човекът – това е бъдещето на човека- Сартр
Ася Кръстева – 11 а клас