Пророчеството е в теб и действа като механизъм. Ако се оставиш на тишината ще се добереш до пулса му. Някой го е задействал и сега си под контрола му. Дори и да не ти харесва и да бягаш от това. Моментите на натиснатия спусък те връщат в реалността. Болката ти подсказва кой командва парада.
Съдба. Никой не може да избяга. И да бяга, тя пак ще го настигне. Всички сме свързани Дори и да не го осъзнаваме. Всеки върви по пътя си. Заобиколен е от могъщи сили. И предварително е вкаран в определена рамка. Още с раждането си.
Въртим се в орбитите си и трудно излизаме от тях. Отдалечим ли се прекалено страдаме. Чувстваме се не на себе си. Равновесието се нарушава трудно. И когато сме попаднали в грешната орбита няма измъкване оттам.
Независимо кой те е вкарал в тази спирала, никой друг освен теб не може да те изкара. Въртиш се там. И бурята те следва. Бурята отвътре и създадената черупка отвън. И с времето черупката става все по-дебела. Шанса да се разделиш с нея става все по-малък.
Престъпим ли определена граница, вече няма връщане назад.Представете си го. Ние сме върху ледена пързалка и няма спиране докато не достигнем края . Опитаме ли се да изскочим извън улея има голяма вероятност да се пребием.
Не искаме да го правим. Не можем да го направим. Миналото е в нас. Негативната енергия от гняв, тъга и вина е в нас. Издигнатата стена на самотата е около нас. Ние сме там и не допускаме никой вътре. Не сме готови да сме с никой друг, освен с въображението си.
Милиони души извън своите орбити. Блуждаещи самотно в безкрайния космос. Търсещи път в лабиринта. Постоянно намиращи табелката без изход. Неразбиращи, че път няма. Пътищата се създават. Има орбити, а пътища между тях няма.
Пътят на болката е единствения възможен. Гората е през нас. Няма ги ориентирите. Всичко събрано досега се оказва непотребно. Не го ли изхвърлим ще затрудним движението си напред. Ще прескочим летвата когато сме откачили всички тежести от нас.
Любовта дава надежда, но болката създава посоката. Просто вървете през бурята и си затворете очите. Слушайте песента на вятъра.Не се опитвайте да му избягате. Нито да се борите с него. Само слушайте и го следвайте. Той е добър помощник.
Когато бурята утихне. Вече няма да сте същите. Светът около вас ще изглежда различен. Светът вътре във вас също. Въображението е поело отговорност за действието и за вашия избор. Вие сте поели контрол върху въображението.
Нашата отговорност идва от силата на въображението ни. То се изостря в тишината и самотата. Започваме да забелязваме непознати досега неща. Изостряме погледа си. Създаваме си собствени правила. Спазваме ли ги, знаем, че няма да се загубим.Да се примирим и да продължим през бурята, през болката и да простим.
Вече не си ти е ключовата фраза. Болката създава енергия. Болката от избора и изоставянето нарушава орбитите и създава енергийни пътища между тях. От едно ниво на друго. Стъпало след стъпало. Няма непрекъснатост, има прескачане.
Има врати. Ние ги търсим. Вратите се отварят и се затварят. Понякога преминаваме през няколко врати. Отворим ли една от тях няма връщане назад. По време на пътуването имаме подходящи спътници. Те са привлечени от ситуацията. Тя променя и тях. Незнаен път към незнайна цел. Във вярна посока.
размисли предизвикани от една книга – Кафка на плажа – Харуки Мураками