Искаме или не искаме, рано или късно неминуемо ще бъдем изоставени от нещо, от някого, от дадена ситуация или идея. Всяка загуба, колкото и малка да е тя, трябва да бъде преработена.
Всяка загуба е различна. Тези загуби са част от живота ни, те са всеобщи и неминуеми константи. И са необходими загуби, защото чрез тях израстваме. Пътят на сълзите ни учи да приемаме неразривната връзка, която съществува между загубите и придобивките.
Този път сочи, че трябва да се откажем от това, което вече го няма, и че именно така ние съзряваме. Загубите са трудни и мъчителни, но единствено чрез тях се превръщаме в напълно развити човешки същества.
Процесът на приемане започва с оттеглянето. Целият живот е белязан от моменти, когато от позицията на дистанцията или самотата откриваме усещания, осъзнаваме какво чувстваме и мобилизираме емоции, зареждаме се с енергия и преобразуваме тези емоции в действие.
Именно чрез действието, установяваме контакт със ставащото, преживяваме го, а когато ситуацията бъде изчерпана или променена поради наша намеса, отново се оттегляме за да подновим цикъла отново / оттегляне, възприятие, емоция, енергия, действие, контакт, сбогуване, оттегляне/
Стимулът, който възприемаме от позицията на оттеглянето е загубата. Понякога веднага осъзнаваме, че сме загубили нещо, което притежаваме или сме вярвали, че притежаваме. И тогава ни връхлитат чувствата. Сетивата ни се задействат с пълна сила.
Чак след като сме наясно с фактите, съпровождащи болезнените впечатления, осъзнаваме случилото се с пределна яснота. Изникват и ни завладяват множество различни и понякога противоречиви емоции. Превръщането на тези емоции в действие ще ни позволи да осъзнаем истински това, което вече го няма и да приемем новата действителност.
Средството, чрез което ще избегнеш страданието, не е необвързаността, а умението да не се вкопчиш. Ако нещо приключи, бъди готов да го оставиш да си иде, но докато то трае, нека да му се отдадеш напълно.Отдаденост не означава вкопчване, а впрягане на цялата енергия в служба на това, което се случва
Причината за страданието е вкопчването, в начина да се отъждествявам с желанията си. В неумението да започвам и да приключвам ситуациите. В неспособността да се свързвам и да се сбогувам с нещата. В непознаването на идеята, че съзряването означава да се научиш да пускаш това, което вече го няма.
Трябва да изпразним, за да може да напълним. За да израсна трябва да приема празнотата. Никой не израства, ако не осъзнае, че нещо вече го няма, ако не преживее загубата.
Пътят на сълзите – Хорхе Букай