Ти си човек. Да, повярвай! Ти си много по-велик от всичко останало ,което те заобикаля. Съзнанието ти е уникално.Ти твориш, мислиш, разсъждаваш, задаваш въпроси, изграждаш мнение, виждаш и разпознаваш нещата, избираш в какво да вярваш и в какво – не.
Някога си вярвал, че Земята е плоска. И не само ти.Тези около теб също са смятали така. Но с течение на времето, с развитието ти, вече всичко е добивало смисъл и ти си разбрал каква е земната форма.
Извънземният живот. Вярваш ли в него?Няма доказателства, потвърждаващи наличието на тякъв живот, но ако всички хора започнат да вярват в обратното и да предават тези убеждения на следващите поколения, няма ли изведнъж съществуването му да стане реално, било то само в съзнанието на човека.
А ако направим обратното с Бог? Ако всички хора спрат да вярват в него, той ще съществува ли?
Аз не вярвам в Бог. Не вярвам, защото, както Протагор, смятам, че дори несъществуващите неща могат да съществуват, защото ние, и по-точно, нашето съзнание е мярка за тях. А Бог е точно това – нереална представа за съществуването на някаква сила, пречупена през призмата на заблуденото ни съзнание. Чрез божествата древните хора са си обяснявали всичко, случващо се в природата. Така светът ставал по-познаваем, по-човешки.
Съжалявам, че не съм живяла в онова време, в което хората са измисляли истории, за да си обяснят нещата, които не са разбирали .Тогава животът е бил много по-интересен – древните гърци са смятали, че бог Зевс ги наказва чрез светкавиците и гръмотевиците, а днес, знаем, че те се дължат на процесите в атмосферата. Но с еволюцията на човека, той започва да се отърсва от оковите на божеството.
Хората вече не са толкова зависими – разбират, че с удрянето на благороден метал в скала, сами могат да си набавят огън. Започват да задават въпроси, да узнават неща. А границата между Бог и човек става все по–малка. Боговете започват да приличат на хората и обратно, до появата на Христос – 100% Бог и 100% човек.
Това, че не признавам Бог, не значи, че не вярвам, защото човек без вяра не е нищо. Но аз вярвам в себе си, вярвам и в теб. Вярвам, че сме по-велики от всеки Бог, защото той е само и единствено в съзнанието ни.Вярвам в силата на нашия разум, вярвам, че ще открием и разпознаем доброто и лошото и без да ги пише в някаква книга. Вярвам, че сме достатъчно развити, за да правим правилното и да не правим грешното, без да се поставят рамки и правила.
Дори самите ние не знаем на какво сме способни, важното е да не подценяваме силата на съзнанието си и просто да вярваме в доброто, да оценяваме красивото, да бягаме от злото и да живеем живота си спокойно, без да приписваме хубавите неща на Господ и без да му благодарим за спечелената битка, в която ние сме се борили, в която нашата кръв е текла, в която нашите солени сълзи са промивали кървящите ни рани…
Анжела Георгиева – 9б клас