Хората не са рационални в смисъла, който влагат икономистите. Ни ценим по-високо това, което притежаваме от нещо, което не притежаваме, дори и да става дума за един и същи предмет.
Ние се стремим да избегнем риска и несигурността, дори ако трябва да платим за това. Още по-общо, ние инстинктивно ценим това, което ни е познато повече от това, което не е, макар да няма обективни причини да го правим, независимо дали става въпрос за продукти, хора или фирми.
Ние правим систематично грешки в относително прости оценки на вероятностите. Правим различни избори, ако сме изправени пред икономическо решение, представено ни в различен социален контекст или описано ни по различен начин.
Нашата преценка за нещата се променя с времето. Ние се хващаме за маркетингови трикове и се оставяме да бъдем склонени от рекламите.Ние не сме независими в смисъла, който влагат икономистите.
Търсим начини да открием какво мислят другите за продуктите, които искаме да купим и инстинктивно долавяме и най-слабите и замаскирани социални сигнали. Формираме съюзи, основани на взаимно доверие, дори непознати.
Щастието ни зависи не само от това колко стоки и услуги можем да си купим, а и от това какви са нашите икономически обстоятелства спрямо хората около нас. Ние не сме егоистични в смисъла, който влагат икономистите.
Стремим се да подобрим нашата участ и понякога може и да сме егоистични. Но правим жертви, за да накажем несправедливостта, да намерим най-доброто общо решение и в много случаи просто да проявим щедрост към хора, които изобщо не познаваме.
Вярваме, че хората се отнасят с нас безкористно и в повечето случаи оправдават очакванията ни. Ние непрекъснато се намираме в безкористно сътрудничество с колегите си – иначе никоя организация никога няма да е ефективна.
Понякога се държим независимо, егоистично и рационално. Но само понякога. Доказателствата сочат, че при осъществяването на транзакции нашите истински икономически инстинкти са дълбоки и систематични, защото те са еволюирали и са се развили в отговор на несигурната икономическа обстановка.
Във всяка отделна транзакция може да се случи да пресметнем грешно, да не разполагаме с достатъчно информация, нещо да ни изненада, да извадим малшанс, да променим решението си с оглед на бъдещи събития или да станем жертва на нечестност.
Ние живеем в несигурен Хуманистан, а не в пазарен Утопистан, където всичко е ясно. В тази обстановка ние се стремим да се придържаме към това, с което сме най-фамилиарни и активно търсим помощта и подкрепата на другите.
Стремим се формираме взаимни съюзи, основани на справедливост. Наказваме хората, които се държат несправедливо с нас. Инстинктът Задръж си ги означава, че по скоро ще си останем без никакъв дял, отколкото да приемем несправедлив дял.
Инстинктът Всички сме в един кюп означава, че за да постигнем обща цел сме самоотвержени и доверчиви дори спрямо съвършено непознати хора. Инстинктът Сюифт показва как използваме всичко ,което ни свързва с другите, за да заздравим общия съюз.
Поклонниците на традиционната икономика могат и всячески се опитват да обяснят много от проблематичните наблюдения и да ги свържат с утопичния пазарен утопистан, където всичко е ясно и силите на пазара регулират всичко.
Вникването в реалните човешки икономически инстинкти ще ни помогне да разберем това, което виждаме като излезем навън, за да участваме в икономическия живот и защо всичко е с няколко идеи различно от теорията преподавана в икономическите учебници.
Първични Инстинкти – Пийт Лън