колкото повече изисквате, толкова по-високи резултати ще постигат децата.
Твърдо вярвам, че човек получава от хората това, което очаква от тях, и че колкото по-високи изисквания имате, толкова по-добри резултати ще получите. Когато съм пътувал по света и съм се запознавал с местното образование, винаги съм се изненадвал от нивото на академичните изисквания, които се поставят пред учениците в другите държави. Струва ми се, че тъй като другите страни искат да настигнат икономическата мощ на САЩ, те са осъзнали, че за да могат да осъществят тази цел, трябва да се съсредоточат върху образованието на собственото си население.
Но докато пътувах из 50-те щата на нашата страна, се натъкнах на съвсем различна картина. В много случаи виждах учители, които рецитираха монотонно уроците си, ученици, които на право заспиваха в час, както и прекалено лесни задачи. Учениците се обучават само по учебника и в часа няма никакво движение, никакъв живец, никаква страст.
Докато в другите страни учителите се стараят да дадат най-доброто от себе си и наистина искат да изтеглят младежите на по-високо ниво, с по-големи изисквания, то в нашата страна виждам как учителите преподават на средно ниво и награждават посредствеността. В САЩ имаме
образователна система, която не се съобразява с индивидуалните нужди на нашите ученици.
Тя представлява един разводнен метод за образоване на масите, при който децата се подкарват като стадо през системата, чиято цел е по-скоро количеството, отколкото качеството; система, която се фокусира предимно върху базисни критерии, а не върху изискванията за блестящо представяне във всяко отношение.
В началото, когато започнах да преподавам, споделих с една учителка на 4-и клас, че ми е невероятно трудно, защото нивата на децата в класа са толкова разнородни; имаше надарени, имаше и такива на средно ниво, на ниско, а и огромен брой на ужасно ниско ниво. Без капка колебание тя заяви: „Преподавай на средно ниво, понеже ако направиш нещата прекалено трудни, изоставащите изобщо няма да разбират за какво става въпрос.“ Реших да опитам и се съсредоточих върху учениците на средно ниво.
След седмица и нещо осъзнах, че на по-умните деца им е пределно скучно и започват да създават проблеми с дисциплината. Тогава се запитах:
„Защо трябва да жертваме надарените деца, за да удовлетворим потребностите на учениците на по-ниско ниво?“
Ако нашето общество продължава да пръска всичките си пари и ресурси, само за да гарантира, че никое дете няма да отпадне от системата, къде би се оказала страната ни след 20 години?
Другите страни се опитват да тласнат напред най-ярките си таланти, поставяйки пред тях най-високите си изисквания, а ние отдаваме цялото си внимание да посрещнем нуждите на изоставащите ученици.
Всичко това наистина ме тормозеше. Искаше ми се да намеря начин да удовлетворя потребностите на всяко дете, но това е почти невъзможно, когато имаш клас от трийсет или повече ученици с пълния спектър на способности и проблеми с дисциплината. Реших да се опитам да насоча съдържанието на своите уроци към учениците, които бележеха най-добри постижения. Откривах най-умното дете в класа и се стараех да му поставям всекидневни предизвикателства, а пред всички останали деца от класа поставях отговорността за постигане на абсолютно същото ниво на успеваемост.
Знаех обаче, че обричам останалата част от класа на провал, ако не намеря начин да ги заинтригувам до такава степен, че да изпитат удоволствие от по-интензивното обучение. Ако наистина накараш всяко дете да се почувства отговорно за достигането на най-високото ниво от учебната програма, тогава трябва да измислиш някакъв начин да издигнеш учениците си на това ниво. Не можеш просто да вдигнеш летвата, да се облегнеш на стола си и да им кажеш: „Прескочете я.“…
Винаги съм повтарял, че ако на децата им е приятно в час, те ще съумеят да изпитат удоволствие и от учебния материал, който им преподавате. За да осъществя това, аз обикновено се старая да открия какво харесват учениците в момента, било то филми, песни или някой спортен отбор, и се опитвам да използвам съответната тема в час, за да улесня урока.