31 октомври срещу 1 ноември. Двата дни се преливат плавно. И двата символизират и обозначават два празника. Единият е чуждоземен, другият чист нашенски. Привнесен ,без никаква държавна намеса, срещу официално календарно празнуване. Може ли да разберем защо единият става все по популярен, а другия НЕ.
Може ли да превърнеш една дата в празник, когато няма емоции. Може ли да празнуваш, ако не ти идва отвътре да го правиш. Какво означават народните будители за тези млади хора. Хора от далечни времена, направили нещо за България.
Поне така им говорят учителите в училище. Приказки, отдалечени на светлинни години от живота им. Друго си е да излезеш маскиран по улиците и да се преобразяваш в призрачни създания. Друго си е да всяващ страх и да се веселиш до късни доби.
А как да превърнеш един официален празник във веселба. Няма начин ще кажат песимистите. Как да промениш официалното слово и странните думи по уредбата, които никой не слуша. Година след година се изричат думи и прикрива факта, че нищо не значат.
Не ме разбирайте погрешно, но не можем да искаме от деца да разбират какво са направили тези благородни люде. Не можеш да им обясниш, че са го направили доброволно, безвъзмездно, в пълно и трезво съзнание. Няма да те разберат. Не можеш да очакваш да разберат това. Не е имало кой да ги научи.
Не можеш да им се сърдиш. Днешните времена са различни и егоизма развява победни знамена по света. Няма ги патриархалните фамилии. Няма ги строгите нрави.Няма ги спомените за доблестни мъже и жени жертвали живота си за родината. Самото понятие родина е загубило своята сила.
Имаме глобализация. Имаме училища в кръгова отбрана. Имаме медии, облъчващи всички. Имаме ТВ канали, занимаващи се с всичко, но не и с възпитание. Имаме примери за подражание, показващи егоисти на пиедестал. Имаме мускули и красота на показ. Имаме максимата приета от всички – ТИ си най-важен, останалите нямат значение.
Имаме хиляди млади хора, търсещи удоволствията и лесния живот. Забравили за книгите и погълнати от социалните мрежи. Свобода, пълна и безвъзвратна, толкова голяма, че ти идва да се загубиш в нея. Какафония, в която няма цел и посока. Въртиш се в кръг и нямаш крайна точка и родна стряха.
Само, че от цялата тази негативна нотка, би трябвало да можем да извлечем някаква полза. Мислих си как да намерим онова нещо, което създава популярността на тези вси светии страшни. Как да слеем хелуин с денят на будителите. Не се шегувам, нямам и намерение да го правя.
Щом искаме да доведем будителите до младите хора ще се наложи да премахнем тази официалност. Но как да се справим със сериозни неща като дълг и саможертва. Как да преведем всичко на техния език. Как училищата и обществото като цяло да преодолее този масиран околен шум, заглушаващ всичко.
Как ли ? Нека да превърнем този ден в денят на действието. Само действието остава отпечатъци в съзнанието на тези младежи от 21 век. Накарайте ги да вършат добри дела. Накарайте ги да жертват време и усилия. За да видят какво ще последва. За да разберат защо са го правили Будителите в онези далечни времена.
Направете така, че да ги поставите в ситуацията на Будителите. Направете така, че да почувстват благодарност и да видят смисъл в направеното от тях. Заливайте ги с емоции. С положителни емоции. Нека видят тази емоция в очите на получилите помощ.
Постоянната действеност ще се превърне в навик. През цялата година, не само на първи ноември. Само идеята, че са полезни ще изкорени егоизма от душите им. Само пълната с признание душа може да размекне втвърдилите се сърца. Само тя може да им обясни защо са го правили онези мъже и жени от миналия век и какво ги е превърнало в БУДИТЕЛИ.