Скъпи Алонсо Кихано,
Неслучайно се обръщам към теб с това име. Макар и в последните минути на живота си, ти прогледна.
Да, ти наистина го направи. Излезе от рицарските романи, които си поиграха със съзнанието ти и развеселиха твоя живот.
Знаеш ли, попитаха ме дали в съвремието имаме нужда от рицари като теб? Даже и не се замислих. Разбира се, че имаме.
Казват, че си бил заблуден. И какво от това ? Нима хората днес не живеем заблудени цял живот?!
Заблуждаваме се, че нещата, които изискват повече труд, са невъзможни, заблуждаваме се, че имаме време за всичко, оставяме днешната работа за утре…и така всеки ден. Просто защото така е по-лесно…
Малко като теб се отърсват от това заслепение. Ти просто искаше да бъдеш полезен, да помогнеш, да направиш добро. Това беше водещото в теб, а не лудостта.
От такива рицари се нуждае днес нашият свят- мечтатели, уверени в себе си и силите си.
Ти беше оптимист, какъвто трябва да бъде всеки един от нас. Да вярва в доброто и че то винаги ще побеждава. Изпълнен беше само с добри чувства, макар често да страдаше от тях. Човек, искащ промяна и тръгнал да я търси. Това беше ти.
А сега всеки чака другият да промени нещо, задоволяваме се с всичко, никой не търси правдата, защото тя никому не е нужна. С една дума- равнодушни същества.
Когато веднъж бъдем победени, свеждаме ниско глава, а ти, странстващ рицарю, сякаш с всяка твоя загуба вдигаше главата все по-високо и продължаваше напред.
Не се примири с несправедливостта, за разлика от нас. Тръгна да помагаш на слабите, а днес тези хора биват още повече потъпквани.
Ах, само ако имаше рицари като теб! Те щяха да са нашата надежда, да ни подтикнат към промяна, от всички желана, но от никого не извършена. Може би греша, може вече има такива донкихотовци, които подминаваме всеки ден. Но най-вероятно са тези, които наричаме луди.
И със сигурност, за да проявим съпричастност към по-слабите, няма нужда да се бием с вятърни мелници, както направи ти, а просто да се поучим от великите ти съвети, които отправи към Санчо: „Не бъди преклонен към едни и снизходителен към други, а бъди еднакво справедлив към всички.“ Думи, идващи от устата на един (уж) луд човек.
Сбогом, скъпи Алонсо, ти наистина си Добрия, но днес ние имаме повече нужда от един възкръснал Дон Кихот!
Соня Костадинова – 10 б клас