„Безкнижната душа мъртва се явява на хората
Голи са без книги всичките народи“
Константин Кирил Философ
Господи, Творецо на всичко видимо и невидимо, виждаш ли какво се случва в съвършения свят, който Си създал?
Виждаш ли как се отнасят човеците помежду си, а и с всичко дадено им от Теб?
Развилнялата се нравствена поквара и духовна бедност, не по-различни от призрачен мор, се разпространяват мълниеносно и покосяват всеки.
Невежеството и неграмотността се превръщат в масова черта. Завладяват ни до голяма степен и ни готвят мъчителен край.
Господи, какво се случва?
Живеем в лишения и не става въпрос за липсата на материалните неща, за които силно копнеем. Имам предвид всичко наистина ценно и истинско. Онова, което само обогатява човека и вдъхва божествена светлина у него.
Книгата – същинско съкровище, способно да ни даде всичко това, а и много повече. Тя е източник на светлина, необходима ни, за да се чувстваме живи.
Съдържа слово „що кърми душите човешки” и „укрепва сърца и умове”.
Въпреки това ние сякаш страним от скъпоценното и богатство. Нима се страхуваме от знанието? Може би не можем да го оценим. Колко жалко.
Днес всеки затваря себе си между четири стени. Стени в съзнанието, стоманени, не допускащи и лъч светлина.
Вършим какво ли не през свободното си време, а книгата е последното, до което имаме желание да се докоснем. Бягаме от нея, бягаме от знанието. Отдалечаваме се от светлината, умираме бавно.
Не това е животът.
Ние просто съществуваме. Ограничени-нравствено и духовно. Дори не го осъзнаваме. Не си даваме сметка колко закърнели са станали умовете ни.
Да, Господи, голи сме ние без богатството, което всяка една книга може да ни предостави.
Давам си сметка, че е невъзможно и непосилно да посочиш правилния път на човек, който не иска да погледне в тази посока, нито да го убедиш да тръгне по него, тъй като не желае да положи и минимални усилия да го извърви докрай.
Аз пиша за книгата като източник на светлина, едно малко слънце.
Но как нейният лъч ще ни погали, щом носим защитни очила и предпочитаме да си стоим на сянка?
А тази светлина е жизнено важна. Необходима, за да знаем накъде вървим. За съжаление мнозинството се чувства добре, живеейки в невежество, и настъпващият мрак заради липсата на досег с книгата изобщо не го притеснява.
Безкнижни са душите ни, Господи, и безпътни сме ние, лутащи се без посока в мрака.
Надя Манджовска – 10 б клас