Чуваме думата лице. Веднага в представите ни изниква едно къде заоблено, къде по-издължено такова с всичките му характерни елементи като очи, вежди, нос, уста и прочие.
Лицето, за което ще говорим, също си има всички тези елементи, но малко видоизменени, защото все пак е лицето на лицемерието или по-точно на съвременния лицемер.
Въпреки, че по време на Класицизма героят Тартюф е олицетворението на тази отрицателна човешка черта, аз не си представям съвременното лице на лицемерието, както си представям облика на Тартюф.
Лицето на този нарицателен герой според моето въображение е заоблено, благо, с широка усмивка и весел, добронамерено изглеждащ поглед, а на мен ми се иска да погледна под всички маски и да видя истината, колкото и неприятна за окото да е тя.
Мислено си представям картина. Как бих изобразила лицемерието чрез едно лице? За мен то е мъжко. Не знам защо, просто така. И ето виждам едно издължено мъжко лице с къса коса и тъмни вежди. Бързо стигам до може би най-важната част – очите.
Сини са.
Този цвят олицетворява морето с онези малки корабчета, които плават в погледа ни всеки път, когато лъжем. Дори виждам пристанището в тези сини очи, на което стоят стотици такива корабчета.
Следва носът, който, ако бяхме в известната книга на Карло Колоди, би трябвало да е много, много дълъг. Идва ред и на инструмента на лицемера – устата.
Тя е тънка и извита в угодническа усмивка. Въображаемото лице вече си има всичко, дори и къса брада, също и празен, коварен поглед, издаващ тъмните му мисли, но все още нещо липсва. Накрая решавам да го разделя на две половини.
Едната част оцветявам в сиво, защото работя с молив, а другата оставям бяла. Бялата половина е тази, която всички виждат, а сивият цвят, изпълнил другата, е цветът на душата на лицемера.
Какъв е резултатът?
Накрая излезе един мистериозен, синеок, едва ли не красив мъж, с тънки устни и къса брада. Оказа се, че истината не е толкова неприятна за окото, а напротив! Или може би лицемерът за пореден път си свърши работата – представи се пред мен с красиво лице и ме заблуди дори в собствените ми мисли…
Къде съм? И къде е истината…?
Анжела Георгиева, 10 б клас