Всички хора си говорят за съвестта, за личността, за човечността, и за други важни човешки ценности, но колко от тях знаят за какво всъщност говорят!? Наистина важен въпрос.
Нека да кажа какво си мисля аз за съвестта- не знам къде се намира съвестта-дали в душите, или някъде в мислите ни, факт е, че съществува. Това, според мен е способност, заложена в човешкото същество, за да отговаря пред себе си за своите постъпки, морална норма, важна за съществуването ни.
Съвестта е фактор за определяне на човешкото достойнство. Да разгледаме един пример,с който всеки би могъл да се сблъска.
По света се практикуват различни професии-едни стават музиканти, други учители, но най- отговорната професия е лекарската. Днес, в 21 век, хората правят какво ли не, в името на парите, дори ако става въпрос за човешкия живот. Например млада жена, в незадоволително финансово положение е с онкологично заболяване и посещава своя лекар. Болестта е в напреднал стадий и единственото, което и остава, е да приема лекарства. Тези медикаменти, които трябва да бъдат приемани от пациентката, са на достъпна за нея цена (2.00 лв.). Но лекуващият лекар прилъгва жената и близките й да плащат безумна цена за лекарствата (2000 лв.), които както знаем се намират под различни наименувания. В тази ситуация се появява съвестта.
Добрите хора намират начин да съберат сумата и помагат на роднината си, докторът гледа от страни..не след дълго, болната умира.
Всяка присъда има своята тежест-наркомани получават 3 годишен затвор, убийци-доживотен затвор. Но съвестта, съвестта е тази,която мъчи човешката душа . Всеки от нас минава през различни етапи, различни премеждия, от които има последствия в психичното ни развитие, било то малки или по- големи.
Някой може да е преживял трагедия в личния си живот, в последствие на което да промени своето поведение и в яростта си, този човек може да убие другиго. Но след това, лицето да се върне на себе си и да каже: „Какво сторих?” и после дни наред да се обвинява и разкайва за постъпката си, а после ще се самонарани от угризения на съвестта.
Това е то съвестта- лекарят убива своя пациентка и съвестта му е чиста,спи спокойно с парите от „животоспасяващите” лекарства, но човек, с психично разстройство се самоубива от угризения на съвестта.
До къде довежда алчността…завладян от материалното, лекарят вместо да изпълнява хуманитарна дейност, се е превърнал в „чревоугодник„, който се храни с душите на по- слабите.
Една история разказва как се е появила съвестта. Родила се в една тиха нощ, когато всички хора и животни мислели. Денем с нея никой не искал да разговаря , но щом настъпвала нощта, съвестта тръгвала по всички домове, при бедни и богати.Търсела отговор на един въпрос- „Какво прави днес?” Щом попитала това, никой не можел да мигне. Много хора започнали да страдат от безсъние и търсели начин да не се сблъскват със съвестта. Решили да измислят закони, за да може когато ги попита какво са правили, хората да отговарят без да се притесняват от съвестта, а по- късно я затворили.
И днес, щом някой в яда си каже: „Вие съвест нямате ли?” от среща отговарят: „Имаме документ, лицето е под ключ (в затвора), значи имаме и съвест.”
Този проблем със съвестта съществува от както са написани всички закони. В този свят рядко се разчита на съвестното отношение между хората- набляга се на всички правила, глоби, на контрол, на принуда. Например шофьорите не биха се съобразили, че ако пият по време на работа биха могли да отнемат човешки живот, но се притесняват от това, че пътна полиция може да ги спре и да им отнемат правата за определен период от време.
Да имаш чиста съвест е най- доброто решение от всяка друга присъда. Дадох пример с лекар и пациент. Защо толкова хора предпочитат да действат извън всякакви човешки принципи? Защо мнозина са готови да направят ужасяващи жертви в името на това да са на върха, да се чувстват материално задоволени, дори ако плащат прескъпо за тези облаги? Единственият отговор, за който се сещам е, че тези хора страдат не само от липса на съвест, но и от липса на приятелско внимание.
Един човек не би бил щастлив без хора около себе си, той ще търси внимание и интерес от материална гледна точка, така постепенно ще забрави, че е човешко същество с глава на раменете и сърце в гърдите и ще загърби вродените му ценности като съвестта. Чрез такива лоши деяния хората компенсират своята липса. Така, че и да изтърпят наказание,наложено им от съда, човеците ще си кажат: „И какво от това, че съм зад решетките- никой не се интересува от мен и аз не се интересувам от никого,но нали съм богат.Това ми стига” С чиста съвест малко са забогатели, но са използвали ума и способностите си.Спечелили са доверието на малко, но ценни кадри.Намерили са си приятели, докато всичко изброено до тук е трудно постижимо, ако само гледаш как да измамиш, да спечелиш нещо бързо и несправедливо.
Чистата съвест е по- добра от всяка присъда, защото прави живота по- прост и по- лесен за живеене, без лъжи и тайни. Човек има приятели, които го уважават и ценят заради това, което е, а не заради материалното му положение и когато знае всичко това, този индивид заспива спокойно нощем. Нечистата съвест носи редица облаги, но не и истинско удовлетворение от наличието им.
Берна Рюстем – 9 б клас