(Партньорско посещение на румънски ученици в ЗПГ „Климент Тимирязев” Сандански)
В късния следобяд на 24 февруари 2014 година ние, седемнайсетте участници в проект „Ние сме различни, но чувстваме и мислим еднакво” от Земеделска професионална гимназия „Климент Тимирязев”, трепетно очаквахме своите румънски приятели от партньорското училище от град Реметеа, Република Румъния.. И ето, че те се появиха зад ъгъла с автобуса. Приветствахме ги с усмивки и кифлички с шоколад. В очите им се четеше вълнение. В нашите също. Гостите ни бяха тихи и притеснени, далеч от своята родина, на едно непознато място за тях. Приехме ги в своите домове. Там те бяха нагостени с ястия от нашата традиционна кухня. Имахме възможност да разговаряме и да се опознаваме.
На следващия ден имахме свободно време до обяд и затова се разбрахме да се срещнем всички деца заедно и да разходим гостите си из нашия красив парк. Румънчетата бяха много впечатлени и не спираха да изразяват своето възхищение от санданската ни гордост.. След обяда имахме занимания по проекта. Основната тема на уоркшопа беше „Да кажем НЕ на дискриминацията” . Българските ученици представиха презентации и по другите теми, които бяха разработвани през изминалите четири месеца успоредно в двете партньорски училища.
След работата ни в училище, всички ние се разходихме. Качихме децата на беседката. Гледката беше уникална- нашият малък, но прекрасен и спокоен, град по залез слънце. Румънчетата направиха много снимки за спомен. Следващото място, което посетихме беше стадиона. Тичахме, правехме спринтове- всички се забавляваха. Стана късно и се прибрахме по домовете. Бяхме изморени и трябваше да събираме сили за следващия ден.
Отново имахме свободно време с децата до обяд. Закарахме ги в кафе, където играехме дартс и билярд. Всички се забавлявахме много, бяхме щастливи. След обяда, тръгнахме към Рупите- едно от местата, които посетихме. Нашите гости останаха възхитени от местността на Баба Ванга – тихо и спокойно място. Следващата ни спирка беше Роженския манастир. Качихме се до него пеша. Една ободряваща разходка се отрази добре на всички. Запалихме свещички и си починахме в двора. Румънските ни приятели си купиха сувенири.
Потеглихме към Сандански уморени, но въодушевени, заради предстоящата тържествена вечеря. Цялата обстановка на нея беше уникална. Учителите ни станаха да танцуват редом до нас. Имаше диско песни и танци, на които всички се забавлявахме много. Забравихме за умората и се отдадохме на момента с нашите румънски гости. Вечерта завърши с една от най-красивите български песни “Моя страна, моя България” – всички бяхме в кръг. Моментът бе запаметен не само от камерата ни, но и в сърцата ни ! След прекрасната вечер се прибрахме с румънските ни приятели за последна нощ. Те трябваше да събират сили за дългия път на следващия ден- 27 февруари!
Изживяхме много в този проект – сълзи и усмивки. Всичко остава в сърцата ни. Забравяме трудните моменти, помним единствено хубавите!
Ваня Чакърова, ученичка от 9 а клас, ЗПГ „Климент Тимирязев”, участник в проект „Ние сме различни, но чувстваме и мислим еднакво” към ACES(Академия на училищата от Средна Европа – Виена)