Това е запазена марка за театралната група. Още от самото си създаване има два дни, Коледа и Свети Валентин,в които Тийнкомеди създава положителна атмосфера и е главен организатор на емоционалната приповдигнатост в училище.
Тогава театралите се превръщат в завидни създатели и разпространители на емоции. Още в предните дни всичко е готово – сърца,валентинки, балони. Преди година имаше записани специални закачливи реплики, пускани като звънци, тази година времето не достигна. И сега микрофонът влезе в действие и в главния ксерокс офис в училище, се създаваше навалица, от търсещи загубеното си сърце.
Страхотна идея нали, да търсим своите половинки и да сближаваме хората. В тези времена любовта е дефицитна стока и всички мечтаят за нея. Затова и желаещите бяха доста. Имаше такива, които възприемаха всичко като забава, но въпреки това никой не може да каже, че частицата надежда не е била на тайно местенце в сърцата им днес.
Така рано сутрин всеки в ЗПГ получи това пламъче на надежда с едно сърце. Пред главния вход , на влизане в училището. След това всяко междучасие училището се превръщаше в море от любов, търсещо своите половинки. А това си е доста емоционално преживяване.
Помощниците на Свети Валентин създаваха усилено балони с подходящи надписи. Разпечатваха готови валентинки. Съобщаваха посланията в междучасията. Накрая раздадоха и писмените валентинки. Може само да бъдем благодарни за ентусиазма, и за свършената от тях работа.
Сини и червени сърца с еднакви номера, момичета и момчета, търсещи своите половинки. И както и в живота много малко от тях успяваха да намерят тази загубена половинка. И както и в живота, част от тях не събираха смелост да ги потърсят. И както и в живота, друга част даваха своята заявка , но търпението им бързо се изчерпваше. Така когато половинката се появяваше, тях вече ги нямаше.Страх от това, което ще видят, страх от неизвестното.
Успяват само най-решителните, максимата потвърди своята истинност. А Трифон започва да губи позиции в ЗПГ. И тази година имаше своето място и автобусът ни превози желаещите да присъстват на зарязването на училищното лозе. Нашият директор отправи традиционните пожелания за здраве и добра година.
Помагаха му момичетата в традиционни носии. Изиграха се традиционните хора. И както е редно имаше вино и мезета, задължителни за отпразнуването му. Но любовта е по-силна емоция от виното. И денят премина под знакът на купидон.
Ако трябва да направя и едно предложение. Такива дни са нужни за всяко училище. Те разчупват атмосферата и внасят положителни емоции. Те създават неформални връзки и сближават и учениците, и учителите. Резултата си струва, въпреки пропуснатото учебно време. И всичко се получава непринудено и с желание.
Бих предложил дори националните ни празници като 3 март, 24 май, 22 септември да се празнуват задължително в училище с подобни спектакли. Не обща манифестация, а празнуване на ниво училище. Не обикновен почивен ден, а ден организиран от самите ученици. С тяхното активно участие. С техните идеи. Със свободата да ги реализират.