Като едно дете, което не е видяло още почти нищо от този прекрасен свят, аз често съм се питала какво е свободата.
Когато бях по-малка и прекарвах повече време с баба, помня как по цял ден я заливах с всякакви въпроси за големия свят.Веднъж я попитах дали свободата означава щастие.Тя само ми се усмихна и аз веднага разбрах, че следва една от нейните невероятни приказки, които помня толкова добре и до днес.
Тя ми разказа за сокола, който бил държан в клетка, но когато бил на лов, той ставал господар и повелител.Соколът винаги имал възможността да отлети и никога повече да не се върне при господаря, който го държал в клетка, но без значение дали е бил на лов, през деня, или не-вечер, той получавал храна.
За сокола свободата не е щастие, а живот.
Но ми каза и за кокошката, която всеки ден се разхождала по двора и снасяла яйца. Ако господаря я пусне на полето, тя ще оглупее и след ден ще загине. За нея свободата не е щастие, а смърт.
Аз разбрах, че не винаги свободата означава щастие.Разбрах, че свободата неминуемо носи със себе си и граници, които всеки от нас сам определя.За един свободата е липсата на вечерен час. За друг – правото да изразява себе си и да покаже точно това, което е.
Без значение как определяме свободата, безспорно е, че всеки от нас има правото на свобода.
Всеки се ражда с правото да чувства и да изразява тези чувства, да мисли и избира кой да бъде. Човек, лишен от свобода, е като птица без крила -безпомощен, слаб, уязвим.
Какво е да си независим?
Повечето биха отговорили, че независимостта е отделянето от семейството и започването на самостоятелен живот.Това е една много важна стъпка от развитието ни, но независимостта не се изразява само с това.
Един от най-сериозните проблеми на младите хора е зависимостта от наркотици.
Като човешки същества ние се стремим към неща, които ни карат да се чувстваме по-сигурни.От майчината гръд минаваме на залъгалка, от малките играчки – към по-големи. От колите – към къщите и вилите. Заради нуждата си от сигурност ние се вкопчваме в алкохол, наркотици, власт, богатство.
Винаги е било така.
Но вкопчването днес сякаш е по-силно от всякога. По-агресивно и по-отчаяно, по-необмислено, по-егоистично.Всеки ден ние ставаме свидетели на много грозни сцени. Пред очите ни млади хора погубват живота си. Но редно ли е да им поставяме етикети „наркомани“ ?
Редно ли е да ги обвиняваме за избора, който са взели? Всичко това, което те правят, е отпечатък от нещо, което са преживели и от което искат да избягат.Зависимите са хора, които търсят внимание и най-вече любов.Това са хора,които са се отказали от всичко и търсят утеха в наркотиците, алкохола и други неща, които водят до зависимост.
В днешно време ние се страхуваме от тези неща. Избягваме хората с такива проблеми . Така ставаме пасивни виновници за всичко това.Всеки родител би казал на детето си: „Този е наркоман. Това е много лошо нещо и ти не трябва да ставаш такъв“.
Етикетът „наркоман“ ни дава представа за състоянието на този човек, а не за неговата душа.Независимо какво се случва с тялото и съзнанието ни, душата ни остава непокътната.Този „наркоман“ всъщност е един наранен човек, който се нуждае от подкрепа и любов.
Може би нещата ще се оправят, ако спрем да поставяме етикети на хората с проблеми и просто влезнем в душата им – в онова място вътре в нас, където са притаени най-съкровените ни тайни и желания, където са всички онези неща,които ни правят хора.
Цветелина Арнаудова, 9б клас