Във всеобщата история, хората са водили хиляди битки за свободата. Хиляди тела са умрели на кървавите земи, с една цел – НЕЗАВИСИМОСТ на човешката личност. Приети са хиляди закони за мир, за свобода на словото, за свобода на личния избор, свобода на собствената душа!
Дали обаче човекът наистина е свободен или просто тaзи думa e успокоение за някого, който се залъгва, че живее в общество на равните, в общество на личния избор, в общество без корупция, в общество уважаващо своя изоставен народ? Всеки сам преценява или по-скоро се присъединява към всеобщото, защото вече се чудя дали човек може свободно да изрази себе си, без да бъде съден, за това което прави и това, което е!
Преди няколко дни пуснах телевизора и съвсем случайно попаднах на новинарската емисия на една телевизия-отново се натъртваше надумички – „свобода „ и „независимост”, също и на това как всеки сам има избор и че всеки сам избира пътя в живота си, по който иска да се развива. Наистина ли човек е толкова автономен и непринуден? С риск да бъда критикувана- бих казала, че нито един от нас не е независим или свободен.
Един доста хубав и интересен цитат, който намерих в Интернет, подкрепя тезата ми –„…имай добра работа. Ожени се. Имай деца.Върви по тротоара.Гледай телевизия.Спазвай правилата.Спестявай за старини.Сега повтаряш след мен- АЗ СЪМ СВОБОДЕН И НЕЗАВИСИМ ЧОВЕК…” Силни и болезнени думи, но самата Истина и Реалност на ХХІ век- векът на иновациите и независимостта.
И въпреки това човек е щастлив, защото това са приети норми на цялото общество, а той, като „добро дете” ги спазва, защото не иска да бъде съден, не иска да е „черната овца“, неприемаща дадените норми, бунтуваща се срещу тях, защото на него не му харесват, просто човек предпочита да бъде манипулиран, а това му донася щастлив и мирен живот, изпълнен с гордост от „свободата“, контролирана от собствената – родната му земя, от Чистата и Свята Република, за която предците му са дали живота си, без да се замислят за човешките норми, без да се страхуват от смъртта, без да се страхуват от управниците на държавата.
Всеки един Божи ден, човек се изправя пред препятствия, пред различни дилеми. Всеки ден той трябва да избира между доброто и злото, между семейството и приятелите, дори и между това дали да бъде свободен и приеман от всички или пък да бъде подвластен на нещо, несъзнавайки че всички ние сме жертви на собствения си живот, а животът е една игра, в която ние всички играем, просто сме на различни нива.
Още по време на войните по време на Първата и Втората Световна Война, войниците използвали различни наркотични вещества – най – вече от рода на марихуаната.Не е тайна за никой, че наркотични вещества има и в лекарствата, които ежедневно използваме.
В днешни дни едни ги използват за развлечение, други с цел да забравят проблемите си, който не биха могли да решат с едно дръпване на цигара с марихуана. От една малка цигара човек се оковава към зависимост за цял живот. Една цигара, метафорично казано, се превръща в неговия живот, в неговите мечти, неговите мисли, неговата Свобода….Една „весела” цигара, която за момента го прави щастлив, погубва целия му живот и се превръща в негов господар.Защо е нужно наркотиците да определят нашия живот…?
Наркоманията е тежка болест, засягаща мозъка. За разлика от други смъртни болести,да речем рака, който идва без да си го желал, наркоманията се избира само и единствено от човекът- той сам избира дали да се погуби за единия хубав момент или да продължи да живее живота си като нормален гражданин на една „ независима” държава.
Но не трябва да виним тези хора, защото те сами избират пътя ,по който да поемат. Те сами се погубват и позволяват да бъдат ръководени от неодушевени предмети. Би трябвало да търсим проблема в самите нас и защо хиляди млади хора прибягват до наркотиците. винаги обвиняваме тях, че са избрали наркоманията. не ги оправдавам, но нека зададем въпроса- Кой произвежда и продава тези вещества? Едва ли се намират на улицата, просто хей така, от нищото или тези вещества носят милиони долари на управляващи представители на властта, заемащи високи постове,скъпо платени за своето мълчание?
Наркотиците винаги са били пагубно, съзнателно създадено убийство за народа.Наркоман, човек пробвал или за да забрави, или за да се развесели, или за да се изфука, защото е модерно. Колко смешно звучи – стани наркоман, за да бъдеш напред.Наркоман, не прави човек, наркоманът живее в самите нас, от нас зависи дали ще му допуснем да излезе. Всичко започва от едното дръпване в компания и стига до абситентен глад. След всяка следваща доза, човекът си казва, че ще спре, но не успява, не успява да се освободи от дявола, вселил се в него. За жалост, това просто е една поредна илюзия, една лъжа. Наркотиците убиват, те поставят началото на болезнената земна смърт.
По-добре да бъдем „свободни и независими“ в собствената си държава, отколкото ръководени от наркотиците, веществата, които те убиват, веществата, които те правят напълно зависим от първото опитване, вешествата, които унищожават мечтите ти, унищожават животът ти, без дори да усетиш.
Съществува изразът- „Бивш наркоман няма”, но дали е така? Има българи, които са се освободи от оковите на наркотиците. Дори един от тях е написал два учебника за вредата от наркотиците и за наркоманиите. Бях чула и за момиче, което е създало свой сайт и описва вредата от наркотиците, от тези пагубни вещества. Тя самата е “бивша наркоманка” и твърди че не е използвала тези вещества вече десет години.
Това са хората, от които трябва да взимаме пример, колкото и абсурдно да звучи.Васил Левски, великият герой на България, се е борил за нашата свобода срещу Великата Османска империя, а сега нашите герои се борят за независимост от собствените си окови, които са сложили, борят се за свобода и независимост от едната цигара, станала господар на тeхния живот. Тъжнo. Нещастно деградирало общество.
Славна Българийо, какво направи ти, с твоите деца?
Господи, защо наказа така тоя нещастен народ?
Лидия Матеева 9 б клас