За да направиш такъв трябва да си много повече от мотивиран. Не е като писането на есе или създаването на реферат. Проект означава да намериш някакъв проблем и да посочиш решение.
Твоето решение. Може би и оттук тръгва всичко. Мотивацията се предхожда от отрицателни емоции и недоволство от нещо нередно. Може да се появи и болка. Само мотивиран човек може да тръгне по този път и да създава проекти.
Мотивацията може да извира от лична обосновка. Да докажеш нещо на себе си, да получиш възможност за изява, да оправдаеш очаквания. Искаш някой да те пусне по наклонената плоскост и вече си на финалната права.
Полезната стойност на проекта е цел номер едно. Това дали имаш ресурсите , уменията, връзките е жизнено необходим път за успешните проекти. Подробно описаните етапи са гаранцията за достигането до финал. Но въпреки това всичко започва от една емоция.
Проект се реализира в екип. Личните победи са трудни победи съпровождани от загубата на доста време и грешки. Правилно създадения екип е една от най-важните крачки.
Комбинацията от технически умения и комуникативност е задължителна. Смесването на дисциплина и творческия потенциал на нестандартното мислене помага, а наличието на лидер в екипа наложително.
И както навсякъде консултирането и насоките правят ролята на учителя първостепенна. Той може да влее нужната доза напрежение и мотивация. Да подскаже или да промени насоката, да следи за промени в настроението.
Хич не е лесно цялата тази работа. Получил си желаната инерция. В главата ти всичко изглежда ясно и осъществимо. И изведнъж започват да се появяват спънките. Реализацията се проточва в решаването на нови и нови задачки и проблемчета, за които в началото не си имал и най-малка представа.
Почваш да се колебаеш. Да намаляваш темпото. Прокрадват се черните мисли, че може би няма да успееш. Може би нямаш нужните качества. Може би е глупаво да влагаш усилия в този измислен проект и да се лишаваш от забавления и приятни моменти.
Направи това, направи другото. Успяваш да намериш помощ. Понякога. Налага се да се оправяш сам. Да се учиш. Няма как. Правиш го. Грешките те навестяват непрекъснато. Писва ти. Много пъти. На ръба си да се откажеш.
Всичко зависи от характер, случайна дума, случайна среща. Много срещи с учител. Разговори. Набрана инерция. Кара те да продължаваш и да не спираш. Въпреки постоянната доза напрежение и стрес.
И когато си мислиш, че края е близо се изправяш пред най-страшното преживяване. Ти си в центъра и всички те гледат. Следят всяко твое движение и дума. Забравяш детайлите и искаш всичко да свърши веднага. Следват въпросите. Дружелюбни или не.
Гранични преживявания. Да избягаш или да стигнеш до края. Да се изтормозиш достатъчно и в един момент да решиш, че това не е за теб. Или да стигнеш края, отново с чувството, че не си направил нещата по сценарий.
Всъщност не е чак толкова страшно. Само така изглежда в мислите ни. В нашето въображение, което умножава всички страхове. Имате два варианта. Да го оставите да продължи да ви плаши, или да се изправите срещу него и да проверите дали казва истината.
Честито. Ако сте успели да достигнете края на играта, значи сте спечелили поредната малка битка със себе си.