Аз съм човек – раждам се, живея и умирам. Защото човекът е смъртно същество – намира свят и го загубва. И този свят е необятен,неизвестен и непредвидим. И нашият живот в него е под въпрос, и не е гарантиран. Но не е ли това най-голямата възможност,която ни е дадена? Не е ли това шансът да вземем белия лист,химикала и да започнем да чертаем своя път, да отрием смисъла на нашия живот? Или пък е най-голямото ни наказание – да плуваме в непознатите води на този дълбок океан, да се борим с всички бури, да намираме нови брегове и все пак да знаем ,че рано или късно ще умрем? Всеки сам прави своя избор.
Да си смъртен,означава да живееш преди да умреш. Всички хора са смъртни,но не всички живеят истински.Оценката на живота си ,човек прави, според начина, по който живее. Всеки ден в обкръжението си срещам различни хора- такива,които са доволни от своя живот и с всяка глътка въздух се борят, за да оцелеят, но и такива, които проклинат късмета си и това,че живеят. Първите мога да нарека още щастливци. Те са намерили смисъла,знаят какво искат, стремят се към постигане на мечтите си и са оптимисти,които обичат живота. А останалите- заети да обръщат внимание и на най-малките грешки,заслепени от дреболиите, изпускат своите възможности и това,което им остава е да се предават. Едните живеят за живота,другите живеят за смъртта.
За мен няма по-голям дар от това да живееш,но никога да не забравяш, че няма да е завинаги.И тогава бързаш,бързаш да опиташ от всяка горчива глътка, искаш да се насладиш на всеки сладък плод,който ти поднася живота. Да си смъртен означава да оценяваш всеки миг,всеки свой ден, защото не знаеш дали ще дойде друг, защото не си господар на времето, и както вече казах – животът ти не е гарантиран. Не искам да си представям живота,ако всички бяхме безсмъртни. Потънали в еднообразното ни ежедневие, сигурни в утрешния ден, знаейки своята съдба.
Мисля си, че дори нямаше да имаме стимул да вършим каквото и да било,защото все пак времето е пред нас и ние няма за къде да бързаме. Едва ли щяхме да оценяваме присъствието на най-близките хора около нас, та ние нямаше да изпитваме страх от това,че можем да ги загубим,нямаше да се притесняваме нито за нашето,нито за тяхното здраве. Щяхме да живеем в едно спокойствие, на пръв поглед толкова привлекателно спокойствие, а всъщност толкова отрицателно за нас- като мираж в пустини ята, като пропаст, която ни дърпа само надолу.
И ако бях безсмъртна, бих измислила смъртта,за да изпитам удоволствието от живота!Да си смъртен-шансът на Създателя!Шансът,който ни е даден,за да оценим истински важните неща и да им се радваме докрай. Шанс,който прави живота ни интересен и ни държи в постоянно напрежение! Шанс,който не трябва да изпускаме.
Всички много добре знаем, че животът не е само радост усмивки и удоволствия, животът понякога е наистина труден и несправедлив, а може би ние си го правим такъв. И в такива моменти,когато нямаш сили да поемеш дъх, когато мислиш,че животът ти е най-голямото проклятие, се появява твоят шанс, твоето спасение. Осъзнаваш,че нищо не е вечно, нито болката, нито лошият ти късмет, нито болестта, и ти не си вечен, защото знаеш, че ще умреш. И ако дори това е твоят избор,твоята надежда – смъртта, и тя за теб е шанс. Надеждата е нещо добро,може би най-доброто от всичко на света.А нищо добро не умира.Въпросът е дали да се вкопчиш в живота или в смъртта.
Създателят ни е дал шанс – да правим избор. Създал ни е в такъв непознат за нас свят, за да успеем сами да открием своя път, сами да опознаем себе си, да търсим отговори на въпросите. Дал ни е шанс да се родим,да живеем и да умрем.
Ива Костова, 11”б” клас