Архив

Календар

март 2014
П В С Ч П С Н
« фев   апр »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Да си смъртен – шанс или проклятие на създателя

 Отварям устата си. Дишам тежко. Силна болка пронизва гърдите ми. Виждам все по-малко, зрението ми се замъглява. Откъсвам се от света, всичко изчезва от мен. Затварям очи. Усещам студ, ужасна студ. Има само мрак. Събуждам се и виждам хора, навсякъде са около мен. Но те  вече не ме виждат, не ме и усещат. Човешкото око не може да види душата. Аз съм мъртъв.

Започвам да се разхождам без да разбирам защо още съм на този свят. Влизам в една къща. Виждам обикновени хора, но съзирам бедността. Нещастието е обзело това семейство. Тези хора живеят на ръба. Мизерията ги е обгърнала. Гладни и боси те тънат в нищета. На изпитите лица на тези хора е изписана болка. Живот ли е това? Какъв е смисълът му за тези хора къде намират сили да продължат? Питам се дали си заслужава да живеят. И, докато аз се чудя те не губят надежда и продължават да се борят, а в слабите им телца се крият силни души. Възхитително! Какво ги крепи, когато силните вълни на живота ги удрят всеки ден? Децата на това семейство, понасят бедността на плещите си. Те нямат това, което имат повечето им връстници, понякога няма дори какво да ядат. И понасят кавгите, боят, пиянството, глада… Удивително и отвратително! Надеждата е този малък лъч светлина, която дава сили на тези хора да се изправят срещу съдбата си и да се борят за промяна. Надеждата на родителите, че един ден ще видят децата си избавили се от „калта“, надеждата на малките, че могат да променят живота си, че той е в ръцете им. Очевидно те вярват, че могат да променят положението си. Липсата на пари не може да сломи душите им. Интересно е как хората осъзнават, че са смъртни и знаят, че някога ще удари и техният час, но въпреки това продължават да се борят и да се развиват малко по малко и да изкачват поне по едно стъпало всеки ден. Знаете ли, и аз вярвам в тях! Отчаяние нито за миг не се появи, само надеждата се носи из въздуха, упоритостта и желанието за промяна.

Поразен от това, което видях продължавам да се разхождам из улиците сам, без никой да може да ме види. Прекрачвам прага на втора къща, малко по-различна от тази, която видях. Огромни стаи, красиви мебели, разкошни украшения, все скъпи вещи. Човекът, който живее тук тъне в разкош. На него не му липсват материални блага. Но не точно така си го представях, когато го виждам за първи път. Очаквах щастлив и задоволен разглезен богаташ, а виждам един самотен старец, който се страхува от смъртта. Тук вече царят отчаянието и  болката. Този безпомощен човек се бои от смъртта. Колко е жалък само! Разбирам, че е безпомощен. Той не може да се бори със смъртта, тя ще го затрие от този свят. Ще умре сам защото си няма никого. Парите му не могат да го спасят. Всъщност и всичките пари на света не могат. Но отново присъства надеждата. Този път обаче, тя е за повечко живот. 

Хората сме смъртни и си отиваме от този свят един по един. Ние обаче, намираме сили да се борим и да продължим напред, макар и да знаем, че от смъртта никой не може да се спаси. Много от нас искат да постигнат нещо, с което да бъдат запомнени. Накрая обаче, всички завършваме наравно. Очевидно факта, че сме преходни не ни пречи на желанието да се развиваме. И за всичко е „виновна“ надеждата във всичките и измерения. Само Бог е вечен. Него смъртта никога не ще го застигне. Но безсмъртието не е добродетел. Бог е осъден да гледа съществата, които е създал – нас хората. Той е свидетел на всичките ни страдания и радости, на възходите ни и на паденията.  Мисля, че Бог е бил самотен и затова е създал хората, но и сега не се чувства по-различно. Все пак ние си отиваме и той не може да се докосне до нас, може само да гледа отстрани както правя аз сега.  Може би това е причината и за нещастието, за бедствията, за злото на този свят – Божията самота. Това е проклятието на Създателя. Смятам обаче, че факта, че сме смъртни не е проклятие. Надеждата е добродетел. Тя е по средата между смъртта и безсмъртието. Осъзнавайки преходността си ние грабим с всички сили от живота, радваме се на малкото време, което имаме и търсим непрестанно щастието. Да си смъртен, това е шанс за нещо по-добро. Знаем, че краят ще дойде и имаме желание да живеем. И точно това желание все още живее в мен. Сграбчвам с всички сили живота. Няма да се пусна. Не искам това да е краят. Това не е краят ми! Събуждам се, бавно отварям очи и виждам как хората ме забелязват. Веднага осъзнавам, че отново съм жив. Не знам защо получавам нов шанс.  Може би силното ми желание за още малко живот ме връща обратно.

                                                                           Вилиян Петков 11б клас

Подобни публикации: