Имаме си звезди. Те са нашите любимци. Изявите им носят успехите на училището. Ние имаме нужда от тях. Доколко те имат нужда от нас не мога да отговоря. Във времената на пунически войни за всеки ученик, всяка положителна новина носи положителни точки в очите на родители и бъдещи кандидат гимназисти.
Само дето времената се менят и старателните ученици все повече стават кът. Времена на постоянно облъчване и прагматизъм. Времена на удоволствия и жажда за любов. Времена, в които учението отдавна е изгубило своята привлекателност.
Времената ни карат да се обръщаме и към скритите, недоволните, неопитните, загадъчните и упоритите. И всички заедно се превръщат в участници в движението многобой. Те са навсякъде. Те са нашите звездни надежди. Ние ги тормозим и приласкаваме по всякакви начини. С награди, оценки и добри думи.Това не е непременно лошо начинание.
Така ги караме да пробват и да изпитват себе си. В различни области, в различни ситуации, в различни нива на трудност. Част от тях са олимпийци, които изгарят от желание да участват. Доброволно. Това е тяхната мисия. Придава им увереност и вяра в тяхната значимост.
Другите са там по някаква неведома причина. Отлични оценки, разходка и пътуване, упоритост, инат, влиятелни и убедителни учители. Попаднали във вихъра на събитията. Известност, която носи след себе си и много задължения. Която изяжда времето им. Която променя навиците им.
Ние ги променяме. Караме ги да вършат неща, които те приемат да направят. От любопитство или заради повишените очаквания към тях. Тях те не искат да разочароват. Ние сме повярвали в тях. Затова и продължават.
Тогава инерцията е срещу всички, играта е започната и е трудно да приключи. Превръща се в мъчително занимание, в което са вложени солидно количество енергия и ресурс . Затова и никой не спира.
Напрежението и излизането от нормалния ритъм също не е лоша идея. Това променя хората. Забива пирони от емоции в сърцата и разбива прегради. Подобни ситуации движат хората напред.
Само дето сега си мисля дали всеки натиск действа . Има ли отрицателен натиск. Може ли прекомерния натиск да изиграе ролята на обратния ефект. Не са ли малките тласъци нормалния ритъм на движение, а големите подскоци пътя към предизвестен провал.
Различните характери реагират по различен начин. Затова и нямам отговор на тези въпроси. Ние учителите сме поставени пред трудната задача да накараме учениците да повярват в себе си . Ние им помагаме да получат нужния начален тласък. Но има ситуации, в които сме избрали грешната посока или грешните хора.
Въпреки всичко това е пътят . Не може да разбереш дали някой става или не, ако не го хвърлиш в опасните води на реалната ситуация. Ти разбираш и той разбира. Няма губещи, защото си помогнал на някой да разбере с какво не трябва да се занимава.