За да има лек, трябва да има и болка,която да лекува. За да има звезди, трябва да има тъмно небе, което да бъде фон за светлината им. За да оценяваме моментите на щастие трябва да има и нещастни такива, с които да ги сравним. За съжаление това, че ги има, не означава,че се балансират.
Може би човекът е роден да страда, може би не е, но в неговия живот щастието и нещастието никога не се уравновесяват, редуват се, но никога не са по равно.И ние го знаем и сме свикнали да живеем по този начин, да играем по тези правила в играта с ясен завършек, наречена живот. Играта, след чийто край никой не е разказал нито за победа, нито за падение.
Шекспировият герой Хамлет определя живота като нещо твърде тежко за понасяне, изпълнено с мъки и трудности, с които наистина постоянно се сблъскваме. „Дъжда от камъни и от стрели на злобната съдба”, „отритнатата обич” и „злия присмех” са само част от тях. Смъртта е свобода. Тя е избавлението от всички тези „неизбежни болки”.
Пиер Буаст казва: „Истинското щастие е нещо отрицателно – то е липса на нещастие.” Когато има само щастие всичко се обезсмисля, всичко става еднообразно и обикновено Живота не е такъв, не е праволинеен и затова не може да се каже,че по време на житейския си път човек е истински щастлив, защото има спънки, има и пропасти.
А след като умре, той може да се нарече истински щастлив, но има ли нужда от това щастие, което в крайна сметка не означава нищо/ се оказва незначимо…?
Анжела Георгиева, 10б клас