Значимите дати имат символика. Припомняме си ги всяка година. Те са необходими за да не забравим. Национални празници, Будители, Независимост, Васил Левски, Христо Ботев, можем да продължим този списък и няма да сбъркаме.
Правим го всяка година. Ние сме училището, което има традиция в това отношение и зачита своите герои. Опитва се чрез думи да предаде какво са направили те в трудни и непосилни години.
Опитва се да покаже, че може да има и друг тип поведение, в което думичката НАРОД има значение. Времена, в които личните драми и личното оцеляване за сметка на другите са били неприемливо поведение.
Дали това има ефект. Дали имаха ефект патриотичните песни, които звучаха. Дали имаха ефект думите, които прочете Зори по радиоуредбата. Дали някой я чу. Как въздействат всяка година стотиците изречени думи.
Колкото и емоции да внася атмосферата, картините, тишината, дълбоките и изразителни гласове. В най-лошия вариант в първата секунда следва изключване. Минути след въздействащия рецитал преминаваме в режим ежедневие.
Думи срещу действия. Говорим си. Как да променим официалните ритуали, които не водят до желан резултат. Как ли ? Нека да превърнем този ден в денят на действието. Само действието остава отпечатъци в съзнанието на тези младежи от 21 век.
Променете Рециталите. Създайте им кауза. Обединете ги в група и им задайте обща цел. Нека се борят с някаква неправда. Нека усетят трудностите, неверието и провалите. Накарайте ги да жертват време усилия. Постоянната действеност ще се превърне в навик.
Направете така, че да ги поставите в ситуацията на онези Велики Българи. Направете така, че да почувстват тяхната самота, страховете им. Покажете ги като обикновени хора, като всички нас. Покажете им, че щом те са го направили, въпреки липсата на подкрепа, значи можете и ВИЕ. Заливайте ги с емоции и не ги оставяйте безучастни.
НЕ С ДУМИ, то и моето си е едно голямо изливане на думи ….