Всеки от нас се ражда свободен. Има правото да избира къде, как и с кого да живее. Има правото сам да взима решения, за които, разбира се, поема отговорност.
Свободни сме, но не напълно. Отвсякъде нещо ни притиска. Често искаме нещо, но не го получаваме. Още след първите глътки въздух, които поемем след раждането си, ние попадаме в окови. Оковите са различни и с времето се променят, като стават все по-тежки и по-тежки. Нима всички ние не сме били в оковите на родителите? Ами да, естествено, защото те са тези, които в първите години от нашия живот се разпореждат с него – решават къде да учим, как да бъдем облечени, къде да ходим. Но тези окови не са страшни. Страшното идва след това…
С израстването си и изграждането на личността у всеки човек се появява чувството на дълг към някого – към обществото, към семейството, към природата, задължението да се съобразява със заобикалящият го свят. Това са моралните окови, които носят със себе си много задължения, често непосилен товар за крехките рамене на човека. През целия си живот сме заобиколени от закони, които сме дължни да спазваме, инак ще бъдем съдени. Много пъти се отказваме от собственото си щастие, именно защото то е в противоречие с общоприетите правила и норми.
Няма как да се освободим от синджирите на живота, но не бива да допуснем те да ни унищожат. Можем да намерим баланса като живеем според наложените ни социални норми, но не забравяме и за себе си и собственото си щастие. Нека намерим вътрешна хармония – да живеем в мир със самите себе си. Нека не спираме да мечтаем – мечтите са тези, които ни помагат, правят ни по-щастливи и по-спокойни, по-уверени. В тях можем да избягаме от суровата действителност, да имаме всичко, което ни липсва, да бъдем там, където в реалността по една или друга причина, не можем, да бъдем свободни – без ангажименти. Там можем да крещим, без да се страхуваме, че не е правилно, можем дори да полетим, стига да имаме достатъчно въображение, можем да бъдем птици, които не познават оковите и да се понесем из небесата…
Всичко е въпрос на избор. Дали ще намерим щастие дори сред оковите или ще се оставим да бъдем притискани, решаваме единствено ние. Но да не забравяме, че ако изберем второто, сами затягаме оковите около себе си. И това е най-жалкото – да се задушим в собствените си оковите. Да, именно те са най-тежки, защото са непростими. Често сами се оковаваме заради грешките си, но всички знаем, че безгрешни хора няма. Не е справедливо да се самонаказваме за нещо, което сме направили. Може би просто някога сме го искали. По-правилно е да изчистим съвестта и да продължим напред, опитвайки се да бъдем по-добри, вместо да се затворим в черупката си и да страдаме.
Прав е бил Сартр, когато е казал, че човек се ражда свободен, а навсякъде живее в окови. Заблуждаме се, че сме свободни, но свободата е до голяма степен абстрактно понятие. Да бъдеш свободен, не значи само да бъдеш напълно независим от обкръжението си. Свободен означава да се чувстваш удовлетворен вътрешно, да нямаш страхове, да си в мир със самия себе, да намериш баланса между желаното от теб и правилното според общоприетият морал.
Евгения Чакърова
11 „в” клас