Какво кара един човек да полага неимоверни усилия и да се бори. Какво го кара да продължава напред. Винаги ли е само егоизмът. Или има нещо повече от простия личен интерес. Може би всичко е заради момента, в който виждаш резултата от действията си, моментът в който виждаш радостта и емоциите в очите на другите, моментът на подобно преживяване изравнява всякакви уравнения.
Днес искам да пиша за една госпожа, която погледнато отстрани изглежда като един непрекъснат победител . Тя е човек, който си поставя цели и ги следва с непоколебима вяра. Докато нещата придобият завършен вид и всички видят резултатите. Призови места, класирания и номинации за национални олимпиади. Спечелени състезания индивидуално и отборно. Г-жа Павлина Караджова изведе ЗПГ в областта на философията и гражданското образование там, където без нейните усилия, едва ли щеше да бъде едно професионално училище .
Отстрани изглежда толкова лесно.Може би има хора , които си го мислят. Та какво е направила тя. Има ги децата. Те са добри деца с възможности. И резултатите няма как да не дойдат. Щом е толкова лесно, защо тогава нямаме стандартната процедура. Взимаме добри ученици, хвърляме ги в битката и извличаме оттам шампиони.
Само дето няма как да се получи. Няма как да изключим от уравнението останалите компоненти на успеха. Няма как да пренебрегнем фигурата на убедителния и обаятелен учител. Няма как да пренебрегнем количеството вложен труд. Няма как да си затворим очите за извървеният път в минното поле с препятствия.
Дори шампионите не са родили такива. Намерил се е някой, който е забелязал нещо в тях и им е дал началният тласък. Гласувал им е доверие. Не се е отказал от тях в трудните начални стъпки. Носил е товара на първоначалното израстване. Давал им е непосилни задачи и е изпитвал волята им като ги е довеждал до ръба на отказването.
Там на ръба, където проличават и се утвърждават необходимите качества. Там, където се изгражда вярата в собствените възможности. Да водиш борба със себе си означава тормоз, а не галене с перце. След първоначалният тласък, където похвалите играят ценна роля. Следват времена, в които честността и усилията са решаващи. Само когато ти кажат истината ти ще знаеш къде се намираш.
Когато знаеш, че ти казват истината, тогава и похвалите ще имат по-голяма стойност за теб. В такава ситуация трудно би издържал, ако нямаш някаква силно мотивираща цел пред себе си. Трябва да знаеш, че усилията, лишенията ти, борбите ти ще те отведат до нещо голямо.
Да това прави и тази госпожа – дава начални тласъци с много похвали и помощ, посочва посоката и целта. Те винаги са големи и предизвикателни. И когато твърдо си решил, че искаш да го направиш, тогава започват големите усилия. Започва да иска повече и повече от теб. Натрупаните знания са жизнено важни, дори излишните.
Защото тя знае, че за да победиш положените усилия са решаващи. Знае, че всяко допълнително късче информация вдъхва спокойствие и увереност след това. Знае, че всеки провал преди това, е за предпочитане пред паническото бягство в моментите на изпитание. Защото вярата идва в постигнатите малки победи над себе си в подготовката. Затова и тези моменти са толкова важни.
Това е рецептата. Бъди взискателен и искай много. Карай ги да се провалят често. Създавай им конкуренция. Показвай правилната посока в другата страна. Вдъхвай им желание за реванш. Изкарай най-доброто от тях и след това ги отведи при най-добрите. Попаднат ли там, те сами ще изявят желание да продължат битката.
Те винаги ще имат до себе си строгата госпожа, която няма да ги предаде и ще представи нещата като победа за тях, след като всичко свърши, независимо от крайният резултат. Защото, те наистина са победили и израснали още преди старта на надпреварата.
Какво кара учениците да продължат разбрахме, но започнахме с водещата сила за госпожата. Какво и помага за да успява и побеждава. Може би това, че желанието за изява и за победа си е вродено в характера и. Може да прозвучи шаблонно, но съм забелязал, че не пропуска възможности. Когато те се появят ги грабва и започва да работи по тях.
Когато желае нещо, задължително ще пробва да го реализира. Дори когато и в нейните очи изглежда малко вероятно. Пак ще опита, няколко пъти, няма да се предаде веднага. Така прави и с учениците. Може и интуицията да и казва, че шанса за реализация да е малък. Тя ще продължи и няма да се откаже. Ще изведе начинанието до край. Заради онази съществуваща възможност, при която самото начинание ще опровергае всички и ще промени участниците.
Представата, която създадох на амбициозен и целеустремен човек е вярна, но и успешно поддържана, защото е необходима за успешните дела. Каквато роля играеш, за такъв човек те смятат. Попадал съм и на редките пропуквания в емоционалната броня, но и съм ставал свидетел на бързото излизане от тях. Емоциите са лош пътеводител. Важно е как приемаш загубите. На никой не му е приятно. Умението да продължиш напред към следващата цел е единственото спасение.
Способността да приемаш отговорностите и да работиш за решаването им е ключова. Умението да създаваш контакти и да комуникираш е решаващ производител на успехи. Умението да познаваш хората и да разпознаваш струните, които да натиснеш и използваш при всеки човек.
Най-важното може би е да вярваш в себе си и възможностите си. Да си убеден в правотата си. Тогава успехите завъртат една положителна спирала. Да следваш целите си решително, преодолявайки ги стъпка след стъпка във вярната посока. Като във всичките си начинания избираш точните хора и използваш възникналите шансове. Така вложените усилия и труд от твоя страна няма да отидат напразно.