Животът- да, той! Според мен животът е основната ни ценност.
Живея в динамично, променящо се време, в което всеки се е замислил и бърза все за някъде.
Какво всъщност означава тази думичка „живот”?- една борба. Това е форма на съществуване, най- висшата ценност. Без живот няма развитие и прогрес, няма бъдеще!
Животът на всеки от нас започва от родилното отделение, от първия плач, от първата крачка, от първата казана думичка и минава някак си неусетно като на кинолента.
Животът е дъга от цветове, която може да бъде много пъстра, но също така и едноцветна. Той е изпълнен със своите добри моменти, но за да има равновесие някъде там се срещат и лошите. Животът е щастие, но и скръб. Той е една голяма, дори огромна магистрала, през която всеки се стреми да премине без произшествия и проблеми, но все пак се сблъсква с много трудности, препятствия, лишения, конфликти, но също така с радостни мигове, весели спомени, вълнуващи срещи, приятни събития.
Преминавайки през тази магистрала, човек се стреми да реализира целите си, да преследва мечтите си и да догонва идеалите си.
Според етиката, човекът е свободен да избира постоянно и това дали съществуването му да бъде хубаво зависи изцяло от него самия. Това е причина, поради която мисля, че всеки един от нас има шанс да бъде наистина истински щастлив. Все пак ние сами избираме дали да вървим към висините на успеха, или да оставим живота ни да се развива спокойно и еднообразно, докато не го загубим и изтървем от ръцете си, защото нашият живот е в нашите ръце.
Мисля, че Виктор Юго много правилно е казал: „Животът ни е пътешествие, идеите- пътеводител.”, защото ние сами решаваме как да изживеем собствения си живот и в коя посока да поемем. Ако имаме възвишен идеал, който да следваме, то животът ще ни се строи като пътешествие- ще усетим неудобствата и уюта, който изпитваме когато сме си вкъщи, заспиваме в собственото си легло и помирисваме мириса на възглавницата си, но всичко това има и своите положителни качества- ние ще се докоснем до нещо непознато, уникално, неповторимо, ще имаме изживявания и приключения, които ще оставят завинаги весел отпечатък в нашата душа и ще се запаметят в ума ни!
Всички ние, живите сме творци на собствените си съдби, защото ако желаем нещо достатъчно силно и вярваме, че ще го постигнем, ще принудим съдбата да отстъпи пред нас и да получим това, което желаем.
Ако сега някой възрастен човек дойде при мен и ми каже: „Какво знаеш ти за живота момиче, като си едва на шестнайсет? Ти сега започваш да живееш, предстои ти да стъпваш по тънкия лед по пътечката на живота. Той е пред теб!” Да, наистина съм само на шестнайсет, живота е пред мен и аз все още не съм видяла много от него, но мога да направя своите собствени изводи за себе си и да открия правилните стъпки по пътечката, по които и аз да поема.
Животът събира, но разделя; създава, но руши. Той е единствен и неповторим за всеки от нас. Събира в себе си противоположностите, за да се допълват и така да има равновесие. Той създава чудеса, за да блестят ярко така, както блести всяка една звезда на небосвода.
Да бъдем щастливи през живота си може би не е чак толкова трудно, защото щастието се крие в онези малки и незабравими неща като очарованието на една целувка, една усмивка, един мил поглед, един сърдечен комплимент. От нас зависи дали ще завъртим колелото на живота и то да спре на хубавите изживявания, а не на тъжните, в които сме потънали в горчиви сълзи, скръб и тъга. Единствено от нас зависи дали споменът за нас ще е асоциация с нещо мизерно и жалко, или ще съумеем да го изживеем достойно, за да оставим своите следи от себе си по малката собствена пътечка, която ще се слее с пътечките на останалите хора и така ще изградим пътищата на човешкия живот, които ще будят възхищение, респект и ще бъдат за пример на идните поколения.
Какъв ще бъде животът ни зависи изцяло от самите нас, защото той е най- висшата ценност, безценно богатство и дар от Бога, който не трябва да губим, а да се стремим да опазим!
Джесика-Александра Туджарова -10а клас