Тя беше момиче. Знаеш – като онези, които виждаш по улицата и отминаваш с безразличие. Такава беше тя, твърде обикновена, като изключим факта, че се смяташе
/или пък действително беше/ атеистка. Беше млада и в себе си носеше цялата незрялост, нетърпение и всички съмнения, привични за юношеските години. Докато човек е млад, се случват събития, които преобръщат представи. Нали не смятате, че обикновеното момиче щеше да бъде изключение?! Е, за нея това събитие беше една пътна катастрофа. Тя оздравя, ала в главата й непрестанно се въртяха следните думи: „ Помози, Господи, да отидем и да се върнем живи и здрави”
Кой беше спасил малката атеистка? Изглежда съществува някаква сила- невидима, непозната, дори далечна, която се прокрадва в човешкия живот и ни служи за опора в онези моменти, когато нашите собствени сили и възможности се оказват недостатъчни. Това е силата на нашите небесни покровители.
Небесните покровители са нашите ангели пазители, които непрестанно бдят над нас, от чиято подкрепа се нуждаем и я търсим нерядко чрез молитви и вяра. Искрената молитва, вярата и извършването на обреди са начините, по които хората се свързваме със своите закрилници и изразяваме почит. Всички си имаме покровител на небето, независимо дали носим неговото име, черти от характера, или сами го избираме чрез непоклатима вяра в неговата сила и любов.
Вярата окрилява, сбъдва мечти, сътворява чудеса, ала едно добро сърце, макар и заблудено, с чисти помисли, надарено с добродетели и мечти, е достатъчно, за да заслужи закрилата на небесен покровител, защото добродетелта е в основата на християнството. Господ опази малката атеистка заради нещо ценно, което притежаваше и може да предложи на света. Тя също си има ангел пазител и по-добре от всеки друг познава силата на истинската молитва, защото една молитва беше спасила живота й. Искрената молитва звучи простичко, но представлява сила, която може да преодолее всяка трудност.
Вярвам, че Бог е основа на всяко добро, основа на любовта, основа на чудесата около нас. Няма граници за човешките възможности, защото любовта на Бог към хората е безгранична. Чрез любовта си той ни кара да продължаваме да се борим с живота и да успяваме. Божията любов изгражда у нас самоувереност и сила да успяваме и кураж да се изправяме след всеки неуспех.
Винаги трябва да бъдем откровени в своите желания, защото Бог знае какво мислим, преди да сме го изрекли. Никога не бива да преставаме да бъдем благодарни за това, което имаме.
„Помози, Господи, да отидем и да се върнем живи и здрави” – беше изрекла тези думи едва чуто, почти неосъзнато, а те я бяха запазили жива. Сега тя нямаше да престане да благодари на своя небесен покровител, вече знаеше и истинската им стойност. Всъщност струва си да отбележим, че тя никога не е била атеистка, защото да се съмняваш, означава да вярваш / Оноре дьо Балзак/.
За финал се чувствам длъжна да спомена, че името на нашето момиче беше Мария. Преди катастрофата тя често се сърдеше, ако някой я извика по име. Цели часове използваше за откриването на артистично звучащ псевдоним: „Мери”, „Мириам”, „Миранда”, „Мира”… А сега всеки път се обръщаше с усмивка, когато я наричат Мария. Знаеше – така се е казвала Божията майка, а тя носеше нейното име. Каква гордост, нали?!
P.S. Добре познавам това момиче и може би след време то ще намери сили само да разкаже за своята случка. Но дотогава ще разказвам само аз – нейната най-добра приятелка – Мария.
Мария Андонова Граматикова XБ клас