Думите са част от истината, част от хронологията на живеенето ни, част от вика и мълчанието на обществото. Думите предизвикват смях и сълзи, думите са куршум. С думи обществото ни се обезличава, манипулира, лъже, наказва, убива…Думите са началото.
Същността е, че се ражда човек с много силен глас, който е неудобен и издухва всичко по пътя си, като се обади. Това не значи, че трябва да вика. По-скоро замълчава и това унищожава всичко. Не гласът, а мълчанието.Истината винаги издухва всичко по пътя си. И този човечец е неудобен за всички системи.
Винаги ще ги има неудобните. Изникват от нищото. Когато мълчанието е завладяло сцената. Когато думите са поставени в калъф. Когато и последният се е предал и новият ред се е възцарил. Когато насилието си отишло и на власт са думите. Когато всички се съгласяват и подчиняват. Когато се радваме на малките си свободи и сме си наложили сами линиите, които не бива да преминаваме.
Никаква политика не е това. Професия лъжец е съвременна професия и появата и причинява поредната битка. Грозната истина се бори с красивата лъжа. Лъжата от своя страна бе красива, тя носеше радост, макар и фалшива, а истината – тя като че ли бе по-лошият вариант.
В един свят, в който “Сълзите са на свършване”, а училището е “Държавно мълчилище” и обществото не иска да се говори,пенсията се взима, а не се дава,свят на кръстопът, в който е важно да сме еднакви и никой да не е първи,свят, в който лъжата е като “въздуха и слънцето за всяко живо същество”, свят, в който “хората трябва да бъдат обърквани, а после побърквани”,свят, в който живяхме до скоро или дори може би още живеем в него …
Професия „Лъжец“ – постановка на Теди Москов