Конфуций се опитва да ни каже, че ние сме нашите спасители, мъчители, господари…
Човек винаги трябва да е готов да приеме последствията от своите действия, а не след това да мисли как се е проявил или какво ще стане по-нататък и да прецени как действа в момента.
Това, което чувстваме, не е вечно и винаги може да се промени, ако имаме волята да го направим.
Не можем да променим миналото, нито да узнаем бъдещето, но знаем какво става сега и то може да бъде променено.
Защо да обвиняваме учителя, че ни е писал слаба оценка, когато не сме си научили материала? Защо да обвиняваме другия, а не себе си?
Защото не искаме да се чувстваме виновни, не искаме да сме тези, които са разочаровали останалите и не искаме да ни спада самочувствието.
А може би това няма да се случи?
Може би от това самопризнание ние ще се извисим, ще покажем, че можем да понесем цялата вина и да не повтаряме грешката си. Не може да разчитаме на себе си, ако винаги виним другите.
Повечето хора позволяват миналото да ги тревожи. Преди пет години си направил нещо срамно, това не ти харесва и си мислиш само за това.
Но преди толкова време си бил много по-различен човек. Станалото не може да се промени, но настоящето и бъдещето винаги могат да бъдат други.
Конфуций се опитва да ни каже, че ние сме нашите спасители, мъчители, господари и всичко, което следва.
Ние контролираме какво да се случва с нас и най-важното е да разберем, че миналото не се променя, а бъдещето е мистерия.
Важно е да разчитаме на себе си ТУК и СЕГА!
Илия Бараков, X „в“ клас