И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър; защото, голяма мъдрост-голяма страдание и който трупа познание, трупа тъга.
Библия, Стар завет. Еклесиаст
Аз съм книга. Виждаш само корицата ми, но след това не продължаваш. Не те изяжда любопитство, а ме свързваш само с отегчение, едва ли не, се страхуваш от мен, и как няма – аз съм крадец, крадец на ценното ти време, в което можеш да правиш далеч по-интересни неща… Мислиш, че съм твой враг, а и най-вероятно съм, но не ме ли прочетеш, не ще разбереш защо.
Аз знам как безгрижно живееш живота си, как не те мъчат стотици въпроси за устройството на света. Защо живеем? Защо умираме? Какво е душата? Къде е?… Но това не са неща, които те интересуват, нали нищо няма да спечелиш, получиш ли отговор… Живот без замисляне, живот на затворени очи, сляп живот – ах, какъв късмет…
А познаваш ли страданието, тъгата? Извинявай, разбира се, че ги познаваш. Та ти си най-страдащото същество на света щом не получиш това, което искаш, щом веднъж някой не признае твое усилие. Един съвет – поспри и се огледай, знай, че хората всекидневно страдат, а накои дори повече от други. Да, това е цената, която плащт, породи ли се в тях желание да придобият мъдрост, да получат знание, да опознаят света. Защото той си е такъв – осмелиш ли се да надникнеш под повърхността, няма да видиш нищо хубаво.
Но хората са твърдоглави, тръгнали да гонят този вятър и не спират, защото виждат смисъл. Издържливи са на болка, щом като в нея има отговори, нуждата от по-голям кръгозор им дава сила. Знаят, че всеки един човек е егоист, че действията на хората са породени от егоизъм. Познават света толкова добре, че са разбрали необходимостта да се крият зад маски, за да оцелеят в него. И страдат, защото им се иска да не беше така, защото не могат нищо да променят. Знаят, че прочетат ли ме, могат да открият още такива болезнени истини, да се превърна в техен враг, но не, това пусто човешко упорство, жадни за знания или просто душевни мазохисти – те ме приемат за техен съюзник, за извора, който да утоли жаждата им. А аз съм просто проклятието, с което са благословени.
Тези, които приемат грозното лице на света, които са се въоръжили с много упоритост и са подготвени за това, което ще им поднесе той, са тези, които успяват. Не без разочарования и тъга, а въпреки тях, живеят и постигат целите си.
Ще ти издам една тайна – някои не издържат истината и решават да затворят очите си за нея, честно казано – повечето хора правят това. Не трябва да ги виним, нормално е да искат да им е по-лесно. Наистина, да избираш лесния път е прието за проява на слабост, но реално в това няма нищо лошо.
Не се притеснявай, ще дойде и твоят ред. Ще настъпи ден, в който и ти ще поискаш да си един от успелите. А за да си готов, се нуждаеш от мен – изворът на твоето познание и страдание…
Анжела Георгиева -10 б клас в ЗПГ