Eдна от основните причини толкова хора да смятат, че не са креативни са системите за масово образование, които се появяват по време на индустриалната революция. Отделният човек и организациите могат да направят много неща веднага, за да съживят своите креативни способности.
Има много креативни учители, които вършат прекрасна работа в своите класни стаи, студиа и лаборатории. Има цели институции, които преследват иновативни програми в рамките на своите области. В повечето случаи тези иновации се случват не благодарение на доминиращите култури в образованието, а въпреки тях.
Днес училище означава определен вид формална институция, която осигурява организирано обучение, основно за млади хора. Иституциите съществуват в различни форми и структурите им могат да се променят, ако има желание за промяна, и целите са ясни. А твърде често целите биват изкривявани от институционалните навици. Ние формираме институциите, а после те нас.
В основата на образованието са взаимоотношенията между учителите и учениците. Ако учениците не учат, няма образование. Нуждите на истинските ученици се пренебрегват за сметка на приоритети, условия и начини за работа, изграждане на кодекси, тестване на системи, професионални територии и национални стандарти. Въпреки, че често се забравя, основната цел на училищата е да подобрят качеството на обучението на учениците.
Успехът на системата като цяло зависи от добре свършената от всеки работа. Организациите трябва да са наясно кой е основният им фокус и да осъзнаят, че всяка роля притежава потенциал с креативността си да допринесе за подобряване на системата. Човешките общности зависят от разностранните таланти, а не само от едно единствено човешко умение.
Тесният фокус върху академичните способности и определени дисциплини в училище неизбежно маргинализира учениците, чиито таланти и интереси са в други сфери. Развитието на пълния спектър от таланти изисква по-широко скроена учебна програма и гъвкавост оп отношение на стила на преподаване. Една от областите на образованието е да разшири интересите и да ги насочи към области, към които те може и да нямат естествен афинитет, но е важно и да чувстват, те техните сопособности са адекватно ангажирани и оценени.
Всички ученици имат различни интереси и учат по различен начин. Но какво и как ги учат има за цел да ангажира енергията, въображението и различните им начини на учене. Никой не може да бъде накаран да учи против волята си. Ученето е въпрос на личен избор. При условия на принуда и санкции, дори и най-склонните да учат неохотно ще свържат идеи в паметта, чрез които ще избегнат неприятните последици. Образованието е нещо лично или е нищо. Един от начините на персонализиране е новите технологии да се използват креативно.
Училището може да разработи набор от компютърни програми, които включват и профил на ученика, базиран на детайлно оценяване и мнения на родители и учители, както и банки с учебни материали от различни източници и в различни формати, които да отговорят за различни начини за учене. Генерират се уникални дневни програми и източници за всеки ученик и учител. Дисциплината е по-свободна, но правилата са железни, в условия, които създават усещането за забавление.
Учителите се освобождават от рутинната административна работа за да могат да се концентрират върху предоставяне на качествена подкрепа и полезни инструкции за учениците. Те трябва да имат и разполагат свободата според собствената преценка да променят тези графици. Когато учениците намерят нещо, което им харесва и в което да покажат на какво са способни, те се справят по-добре и в образованието като цяло. Необходима е училищна система, която вдъхновява и събужда желание за отговорен и осмислен живот, а не която оценява учениците и да поставя ограничения за постиженията им.
Основната идея е, когато има нужда, учениците да използват физическите сгради, персонала и оборудването. Училището предлага среда, в която учениците са независими, на тях им се има доверие, с тях се отнасят като с отговорни хора и всичко това се случва в общност, в която се сблъскват със сложността на живота. Най-ефективното и дълготрайно учене се случва, когато е започнала и продължила по желание на учещия, в среда на креативност, развиваща талантите, смесваща възрасти и интереси, в свободна среда, развиваща отговорност у тях.
Прогресивните методи са свързани с обучение, базирано на изследванията, при което учениците работят индивидуално или в групи, за да изследват собствените си интереси и да изразят своите собствени идеи. Понякога е по-подходящо учителите да дават формални инструкции, които да водят до усвояване на умения и техники, или да предадат конкретни идеи и точна информация. Друг път е по-подходящо учениците сами да изследват идеите, работейки индивидуално, или в групи.
Прекалено много учители се назначават на работа заради знанията, а не заради техния интерес към работа с учениците. Добрия преподавател трябва да има знания, както и способност да ангажират другите. Преподаването за креативност е свързано с умението да се подпомага креативната дейност на другите. Преподаването за креативност е свързано със задаването на отворени въпроси, при които може да има множество решения, с работа по групи в съвместни проекти, с използване на въображението, за да се изследват нови възможности, с правене на връзки между различните начини на мислене и изследването на неяснотите и различията между тях.
Първата задача за креативност в която и да било област е да се окуражат хората да повярват в собствения си креативен потенциал и да се подхранва увереността, необходима да опитат. Втората задача е да се помогне на учениците да открият собствените си силни креативни страни. Третата задача е развитието на учения за самостоятелна креативна работа, насърчавайки свободното мислене, споделянето на идеи и провеждане на експерименти.
Създаването на иновативна култура ще проработи само ако инициативата идва от върха на организацията. Средата не може да се промени без лидерите да я подкрепят и да се обвържат с нея. Иновациите трябва да бъдат крайната цел, но процесът, по който ще се стигне до тях, трябва да започнат с въображение и креативност. Креативността в организациите се задвижва от екипите, където има обмяна на идеи между хора с различен опит.
Нужно е създаването и поддържането на динамични, разнообразни и креативни екипи. Нужно е да се вземе решение за кой проект, кои хора да бъдат събрани заедно и да се поставят ограничения, рамки и очаквания, според които екипът да работи. За да е в състояние да са съсредоточи върху работата и да се избегнат неприятни моменти с липса на време и материали.
Разчупи клишетата – Кен Робинсън